За Христо Ботев - в името на истината


За Христо Ботев - в името на истината
02 Юни 2017, Петък


Отново по въпроса защо се допусна гибелта на Ботев и кой е неговият убиец

Автор: Борислав Гърдев

В нацията съществува единно становище, че гениалният поет, публицист и революционер е живял достоен живот и е извършил подвиг във Врачанския балкан. Това не подлежи на съмнение, поне от 1890 г. насам. Доказват го паметниците, изданията на съчиненията му, честванията, ежегодното виене на сирените на 2 юни по обяд…

С подобни помпозни мероприятия обществото ни прикрива срамни тайни, опитвайки се да успокои гузната си съвест. Тъй като и преди век, и сега във въздуха виси със страшна сила въпросът : „Защо се допусна гибелта на Ботев и кой е неговият убиец?“

Признавам, този проблем ме вълнува от десетилетие, но досега съзнателно отбягвах да се занимавам с него. Не ми се влизаше в излишни полемики и не желаех да чета за себе си, че съм черноглед и без патриотична вяра.

Преди седем години написах малко есе „Ботев и Стамболов“, публикувах го в „Словото днес“ и сметнах, че съм изпълнил дълга си към великия българин.

Сега, след като вече съм прочел прекрасния роман на Неда Андонова „Неговата любима“(2015) и аргументираните статии на Росен Тахов, събрани в сборника „Убийството на Ботев“(2016), реших да изложа своята гледна точка.

Безспорно е, че Ботев организира с вдъхновение  голяма военна единица от 200 души, добре въоръжена и екипирана. Малката, но съществена подробност е, че той, по стечение на обстоятелствата, й става войвода, след като легендите Филип Тотю и Панайот Хитов, независимо че получават солидно предварително заплащане, предпочитат да служат не на родната, а на сръбската кауза.

Образцово е проведено овладяването на „Радецки“ на 17 май 1876 г. За разлика от проф.Янко Янков, аз не го възприемам като терористичен акт – няма жертви и разрушения, не се вземат заложници, нито паричен откуп – напротив касата на кораба се пази от четник по личното разпореждане на Ботев.

Акцията е по-скоро блестящ пиар акт – именно на кораб от страна, покровителстваща Османската империя, българските революционери уведомяват просветена Европа, че са тръгнали да се бият за свободата на поробеното си отечество.

Неслучайно, покрай писмото си до Венета, Димитър и Иванка, Ботев предава на благодетеля си Димитър Горов и една телеграма, предназначена за френските издания  „Френска република“ и „Женевски журнал“.

Така общественото мнение в цивилизования свят разбира от първоизточника смисъла на акта от 17 май 1876 г.

Ботев не е член на  Гюргевския революционен комитет, но се смята за важна част от „революционната партия“. По тази причина решава да помогне на Трети революционен окръг със своята чета.

Оттук започва и неговата драма.

На същия 17 май, преди обяд, комитетските дейци Стефанаки и Сава Савов, качили се на парахода от Оряхово, молят Ботев да се върне обратно, тъй като  Враца не е готова за въстание. 

Това е първият сериозен удар по войводата, но той не се отказва от решението си да се бие за своята родина.

Слизайки на Козлодуйския бряг, четата му поема към своята Голгота.

Любопитно е, че същият ден към 19 часа, на излизане от село Бутан е прекъснат телеграфът за Враца – това показва колко предвидлив и съобразяващ се с обстановката може да бъде Ботев.

Акцентирам на сражението на Милин камък на 18 май, което е тежко и продължително. Въпреки дадените жертви – към 30 убити, изчезнали и ранени и независимо от назрелия конфликт между войводата и военния ръководител Никола Войновски, четата пробива блокадата и се изтегля към рида Веслец.

Христо Ботев вече губи психическата си устойчивост, мисли за самоубийство. Осъзнава, че е измамен от врачанския апостол Стоян Заимов, че въстание няма и хората му са обречени на смърт.

Въпреки това, на 19 май, праща писмо до Заимов с искане на помощ. Такава не получава.

А има и друг щекотлив проблем.

Помощниците на Заимов от Трети революционен окръг Георги Апостолов и Никола Обретенов са в четата и в тези напрегнати дни и часове не могат да избягат от Ботевите обвинения, които се свеждат основно до това първо, защо със Стоян Заимов не са подготвили населението за бунт, а са дезертирали в Румъния (Те никога няма да признаят, че са се карали помежду си кой да ръководи борбата и затова са оставили всичко в ръцете на Заимов) и второ, къде са потънали събраните за делото пари?
Врачанските, осигурени  от Мито Цветков, са само 4000 франка, като до 17 май  1876 г. дори не са приведени изцяло, а общата сума, осигурена за четата е 17,701,75 франка, без да се смятат средствата , предоставени от Димитър Горов.

Питането на Ботев е логично, тъй като, независимо че Коста Апостолов от Свищов е определен за съкровищник на четата, именно Обретенов се самопредлага и титулува неин касиер. Същият, който е в основата на ограбването на местния козлодуйски чорбаджия Йон Логофет на 17 май, задигайки му цяла конска торба, пълна със сребърни меджидии - общо 300 лири.

Така стигаме до фаталната дата 20 май 1876 г.

След боя при Околчица, Камарата и Купена, продължил цял ден, идва прословутото съвещание на ръководителите  на четата , на което се разисква въпроса какво да се прави по-нататък и каква ще е бъдещата тактика.

При всички версии на мемоарните свидетелства Ботев задава същностния въпрос: „Какво мислите момчета, трябва ли да вървим още напред, или да вземем пътя за Сърбия?“.

На това питане раненият Перо Симеонов  виква негодуващо: „Ако направиш такова нещо, да оставиш четата на произвола, ще изгубиш всичкото, което си направил досега. Затова предпочети да те убият, отколкото да оставиш четата.“

Цитирам думите по разказа на Обретенов от 1915 г. пред Евгений Волков, който смятам за точен и достоверен.

Но не твърдя, че Перо е убиецът на Ботев – той няма мотив, освен това  е с рани в краката  и се нуждае от лекарска помощ, която може да получи именно в западната ни съседка.

Хората, които в този момент най-много се страхуват от обвиненията на живия Ботев са Апостолов и Обретенов.

Съвещанието за бъдещите действия е организирано от Никола Обретенов.

Всъщност важните въпроси са не дали свои са убили Ботев – това е ясно, а кои точно и как.
Смятам, че съучастниците  – Обретенов, Апостолов и Войновски, са реагирали  бързо и експедитивно.
Четниците се изтеглят към манастира при Люти брод, а заговорниците трябва точно на 20 май да се отърват от опасния обвинител.

За да бъдат всички съпричастни и еднакво отговорни, са действали последователно, но заедно – Апостолов застрелва Ботев в гърдите, Войновски, заради накърнената си офицерска чест и като вещ военен пуска контролен изстрел в челото, а вдъхновителят Обретенов пребърква  жертвата и прибира часовника, бинокъла, окървавената карта и петте наполеона.

Такава е картината в моето съзнание от онази нощ, която изграждам на базата на всичко прочетено и осмислено досега.

На другия ден, 21 май, Перо Симеонов и Георги Апостолов са убити, а Никола Войновски загива на 13 юни 1876 г. Оцелява Обретенов.

След заточението в Сен Жан д`Акърската крепост и липсващтите улики против него, той се превръща в меродавния хроникьор на Ботевата саможертва, ще получи народна пенсия, ще издава мемоари, редактирани от самия проф.Михаил Арнаудов, и ще раздава истини от последна инстанция на всеки изследовател на Априлското въстание и делото на Ботев.

На стари години ще другарува с измамника Стоян Заимов и ще отнесе позорната тайна за Ботевата гибел в гроба си на 10 октомври 1939 г.

Интересното е нещо друго – никой не търси сметка след Освобождението за провала във Враца от Стоян Заимов. Дори и Стамболов.

Дали пък всесилният властник не си дава сметка, че и той носи вина за пропадналото дело поради незадоволителното си представяне по време на въстанието  като апостол на Първи революционен окръг?

След 1878 г. всеки от оцелелите поборници се втурва да прави кариера. Председателят на 4 ОНС Стамболов през 1885 г. не удовлетворява молбата на вдовицата Венета  Ботева да се увеличи мизерната й пенсия от 30 лева, равняваща се на две депутатски надници.

Но само след пет години ще е инициаторът на честването на Ботевия подвиг. На 27 май 1890 г. в присъствието на княз Фердинанд I и вдовицата Венета  в центъра на Враца е открит паметник на войводата.

Може и да не е автентичен и жизнено правдив, да не покрива обществената представа за величието на Ботев – за него във виенската бронзолеярна на Густав Еберлайн позира местният председател на Постоянната комисия Гьошо Антонов, пъчейки се като Ботев, тъй като не носи със себе си негова фотография, но паметта на великия мъченик все пак е почетена.

Две години преди това в Русе Захарий Стоянов издава „Христо Ботйов.Опит за биография“ и първото издание на сбирка на съчиненията му с негов предговор.

Така Ботев се оказва предтеча и съмишленик на основните фактори на Народнолибералната партия на Стефан Стамболов, срещу което негодува открито  бъдещият народняк Вазов в прочутата си студия от 1891 г. „Христо Ботев“.

Обретенов  като окръжен управител на Силистра има безспорна заслуга пред Стамболов в страшната 1887 г., потушавайки бунта на 19 февруари,  а е и последният оцелял сред  водачите на Ботевата чета.
Логично покрай Ботев и Захарий Стоянов трябва да се цени като икона и Никола Обретенов.

Първо от съпартийците си, а след това по традиция от техните приемници на държавното кормило.

А истината за Ботевата смърт вече си пробива път през мъглата и грамадата от измислици, инсинуации и легенди.

Тя трябва да се изрече ясно, категорично и на висок глас, тъй като от нея имаме нужда. За да не живеем повече с митове и не се кланяме на фалшиви герои. Ако искаме да бъдем свободни и достойни граждани.


В категории: История , Войни за освобождение

3
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
3
Yakov
03.06.2017 09:45:08
1
0
И още нещо....., баба Тонка Обретенова е мразела Захари Стоянов. Нали е бил неин зет. Дали не е и заради Ботев? Защо ли? Известно е, че Никола Обретенов и Захари Стоянов са били в една килия след залавянето им и че Никола Обретенов е споделил как е убит Ботьова и после.........., мистериозната смърт на Захари Стоянов в Париж. Надали е умрял от спукана язва. Дали не е бил отровен както се е говорило тогава???????
2
Стефан Цанев
02.06.2017 15:01:32
2
0
В деня на родолюбието отново призовавам: господа управляващи, не си слагайте грях на душата, не подлагайте Трънско на ураново мъченичество! Виждате какви фатални заплахи за здравето на българските граждани произтичат от мини с наличие на уран. Здравето на трънчани, техният реално съществуващ поминък и величествената, непокътната природа, която са наследили от предците си, са по-важни от изкушенията за печалба! Трънският човек разбира, че опасните мини на „Евромакс сървисиз“ не вещаят благоденствие и по-висок стандарт, а насилствен прелом в хармоничното и устойчиво развитие на района, в който живее, изкарва прехраната и отглежда децата си. Стратегическият план за развитие на община Трън предвижда: “ПОСТИГАНЕ НА УСТОЙЧИВ ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ, РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА И ПЪЛНОЦЕННО ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕ НА НАЛИЧНИТЕ ПРИРОДНИ БОГАТСТВА ЧРЕЗ СЪЗДАВАНЕТО НА НОВИ, СЪВРЕМЕННИ И ЕКОЛОГИЧНО СЪОБРАЗЕНИ ПРОИЗВОДСТВА; СТИМУЛИРАНЕ НА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКАТА АКТИВНОСТ НА НАСЕЛЕНИЕТО И НАСЪРЧАВАНЕ СЪЗДАВАНЕТО НА МИКРО И МАЛКИ ПРЕДПРИЯТИЯ И САМОНАЕМАНЕТО; ГАРАНТИРАНЕ НА ВИСОКО КАЧЕСТВО НА ЖИВОТА, И СЪЩЕВРЕМЕННО СЪХРАНЯВАНЕ НА ВЕЛИЧЕСТВЕНАТА И КРАСИВА, УНИКАЛНА ПРИРОДА И ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО НА ТРЪН” Разрешение от страна на държавата за откриване на мините прави всичко това невъзможно.
Традиционният поминък на хората, граден от поколения в хармония и благодарение на природата, рухва. Замърсяването на въздуха и почвите прави отговорно земеделие невъзможно, та дори да не е по еко-стандарт. Всяко семейство в Трънско има зеленчукова градина и овошки. Замърсяването с прахови частици, съдържащи уран, няма ли да направи продукцията негодна за консумация? А когато уранът проникне в подпочвените води? Виждаме какви непреодолими проблеми имат други общини в България, наследени от мини, работили преди десетилетия. И до ден днешен хората там пият опасна за здравето вода!
Не разбирам, как неповторимо красивата планина Руй, която е ЧАСТР ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА ЕКО-МРЕЖА НАТУРА 2000, а следователно е зона, забранена за промишлена дейност, може да бъде надупчена с взривове? Ще ви даде ли съвестта да затриете тази девствена природа и унищожите цялото й биоразнообразие? Подобен атентат срещу околната среда, недопустим в цивилизована Европа, би обезсмислил и зачеващия екотуризъм в Трънско. ▪
А какво би се случило с пътната инфраструктура, която с много мъка и помощ от еврофондовете се позакрепи? Тя не е проектирана да издържа многотонните камиони, натоварени с руда, и ще бъде опропастена. Щетите за общината и държавата ще са в пъти по-големи от скромната такса, която „Евромакс сървисиз“ ще дължи. Всеки български данъкоплатец ще плаща чрез данъците си за частния интерес на инвеститора.
Господа, Вие сте българи и богатството на тази уникална природа е и Ваше! Радвайте му се, черпете от енергията на неговата красота, но, моля Ви, не го унищожавайте!
1
MUNCHO
02.06.2017 13:05:02
1
0
OSNOVNATA LINIJA NA RASLEDVANE V KRIMINALISTIKATA E: KOI IMA INTERES!I ZATOVA TRJABVA DA SE
PROU4AT VSI4KI VERSII I ZAPODOZRJANI!NA NIKOI LI NE MU PRAVI VPE4ATLENIE,4E TURSKATA POLITZIJA E
IMALA SRAVNITELNO PODROBNI SVEDENIJA ZA 4ETATA I VOIVODATA OSHTE PREDI DA PREMINAT DUNAVA?!
ZA SASTAVA,MARSHRUTA,TZELITE I T.N.T.?!
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки