Зетът на цар Самуил е убит по заповед на Иван Владислав
На 22 май православната ни църква почита паметта на св. мчк Йоан-Владимир, княз Български, чудотворец.
Както разбираме от житието му, той управлявал областите Зета и Далмация (дн. Черна гора). Зет е на великия цар Самуил (997-1014 г.), поради което култът му е широко разпространен в българските земи. Още от Средновековието Йоан-Владимирбил приеман за български светец. В Бориловия Синодик (1211 г.), един от най-важните паметници на българската Търновска патриаршия, той е записан между Гаврил Радомир и Иван Владислав, като един от „древните български царе".
В „Светци и духовни водачи от Македония" проф. Пламен Павлов изтъква, че през 998 г. при похода на цар Самуил по крайбрежието на Адриатическо море Иван Владимир не оказал съпротива. Той бил обсаден с хората си в една планина, предал се и бил хвърлен в затвора в Преспа.
Тук обаче в него се влюбила Самуиловата дъщеря Теодора-Косара, която скоро станала съпруга на дукленския княз. Става дума за династичен брак, по силата на който Иван Владимир бил върнат във владенията си като български васал.
Той бил лоялен към българската държава, но през 1015 г., когато цар Гаврил Радомир бил убит от Иван Владислав, нещата се променили. Иван Владимир бил извикан от новия цар, който му дал клетва, че нищо няма да му се случи. Още при пристигането си в царската резиденция обаче той бил убит по заповед на Иван Владислав пред вратите на храма (22 май 1016 г.).
Мъченическата смърт на княза била следствие както на съмнения в неговата лоялност, така и поради това, че той бил Самуилов зет - фамилен враг на узурпатора Иван Владислав.
Теодора-Косара, която ревностно следвала праведния живот на съпруга си, измолила тялото му и го отнесла в неговите владения.
Нетленните мощи на св. княз Йоан-Владимир са прославени с изтичане на целебно миро и с извършване на чудеса. Те се пазят в Елбасан, Албания.
След две години убиецът му - Иван-Владислав, умрял от внезапна страшна смърт чрез невидима ръка и България паднала под византийско робство за 168 години.
Образът на светеца влиза трайно в църковната живопис през българското Възраждане, като най-често е наричан свети Йоан Владимир, цар български.
