Прилепският книжар и издател Коне Самарджиев


Прилепският книжар и издател Коне Самарджиев
Коне Самарджиев (седналият) със семейството си
16 Май 2017, Вторник


Просветният деец, от чиято смърт се навършиха 105 години, спомага много за проникването на редица наши книги в останалите под османско владичество български земи

Автор: Атанас Коев

На 12 май се навършиха 105 г. от смъртта на Коне Самарджиев – български просветен деец, допринесъл с дейността си за пробуждане националното самосъзнание на сънародниците ни от поробена Македония от 80-те години на ХІХ век до първото десетилетие на ХХ век.

Той се изявява като печатар, издател и книжар, както и като радетел на българщината, спомагайки за проникването на редица наши книги в останалите под османско владичество български земи.

Жизненият път на бъдещия книжар и издател започва в македонския град Прилеп на 6 октомври 1854 г. Първоначално момчето учи във взаимното училище на родния си град и се занимава със самарджийство заедно с баща си. Същевременно полага големи усилия за самообразованието си, като в 1880 г. е избран за училищен настоятел.

През1883 г. Коне Самарджиев се премества в Солун, където с помощта на Насте Стоянов и Димитър Ризов открива първата българска книжарница, която отваря клон и в родния му град Прилеп.

През 1888 г. той обзавежда българско отделение към италианската печатница на Салваторе Муратори и в него започва да печата учебници и помощна литература за българските начални училища, както и за прогимназиите в Македония и Одринска Тракия. След което тръгва сам да ги разпространява в градовете и селата на останалите под турска власт наши земи.

Заради просветната си дейност македонският книжар и издател е арестуван заедно с Насте Стоянов, като двамата са съдени от турски съд и са изпратени на заточение в малоазийския град Коня. При отпътуването им за каторгата те са изпратени на солунското пристанище от около 150 български граждани.

След като се завръща от заточение, Самарджиев възобновява печатарската и издателската си дейност. През 1897 г. той става един от дванадесетте основатели на Българското тайно революционно братство в Солун. През 1903 г. печатницата му е затворена от турските власти и подновява дейността си чак след Младотурската революция през 1908 г., когато е обзаведена с нови по-модерни печатарски машини.

В нея започват да се печатат редица български издания, сред които „Културно единство“, „Отечество“, „Искра“, „Родина“, „Светлина“, „Книжици за прочит“ и др. Същевременно всяка година българският издател отпечатва „Македонский календар „Св. Кирил и Методий“, под редакцията на Димитър Ризов.

Коне Самарджиев умира на 12 май 1912 г. в Солун, в навечерието на избухването на Балканската война, без да дочака освобождението на своите сънародници от османско владичество, за чието просвещение работи в продължение на три десетилетия.

След избухването на Междусъюзническата война през 1913 г. печатницата на видния български книжар и издател в Солун е опожарена от гърците, които завземат града. С това се слага край на българското печатарско и издателско дело в най-важния административен и и културен център на Македония.


В категории: Новини , Войни за освобождение , Българските родове

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки