Големият български духовник Стефан активно участва и в спасяването на българските евреи, за което е провъзгласен за Праведник на света от израелския мемориален институт "Яд Вашем"
Автор: Десант
На 14 май се навършиха 60 години от кончината на последния български екзарх - Стефан.
Той е роден на 7 септември 1878 г. в с. Широка лъка, Смолянско, в семейството на поп Георги Шоков. През 1893 г. завършва Богословското училище в Самоков, след което и Духовната академия в Киев, с научна степен кандидат на богословението (1904).
Учителствал в Пловдивската мъжка гимназия, а по-късно в Българска духовна семинария в Цариград. През 1910 г. приема монашески чин.
Екзархът взима участие в Карнегиевата комисия и в комисията по сключване на мира с Турция през 1913 г.
От 1915 до 1919 г. специализира богословие в Женева и Фрибург и защитава докторат по философия и литература във Фрибургския университет, като същевременно изпълнява и някои дипломатически мисии на българските правителства.
През 1921 г. е ръкоположен за епископ Маркианополски, а на следващата година е избран за Софийски митрополит.
Една от големите му заслуги като висш духовник е спечеленото съгласие от Цариградската патриаршия за вдигане на схизмата, наложена от нея на Българската екзархия още през 1872 г. Активно участва и в спасяването на българските евреи от преследванията на нацизма през 1943 г., за което по-късно е провъзгласен за Праведник на света от израелския мемориален институт "Яд Вашем".
Ръководи Софийската митрополия до 1945 г. На 21 януари 1945 г. е избран за Български екзарх с 84 от общо 90 гласа. Като такъв през тези преломни години той твърдо защитава авторитета на Църквата.
През септември 1948 г. с правителствено решение е свален от длъжност поради отрицателното му отношение към отечествено-фронтовската власт и тъй като се противопостявя на намесата на партийните и държавните органи в работата на Светия синод.
Екзарх Стефан е интерниран в с. Баня, Пловдивско, където под принудителен домашен арест живява до кончината си на 14 май 1957 г. Погребан е в съборната църква "Успение Богородично" в Бачковския манастир, където по-късно полагат и Българския патриарх Кирил.
Екзарх Стефан е автор на множество слова и богословски трудове, издадени в 26 книги и над 1000 сборни издания на чужди езици, между които "На път за Дамаск" (1932), "Българската Църква" (1932), "Същината на пастирското служение" (1935), "Религия и наука" (1937) и други.
