Знамето на горнооряховските въстаници


Знамето на горнооряховските въстаници
12 Май 2017, Петък


Трагична и славна е историята на тази наша светиня

Автор: Атанас Коев

Два дни след освобождението на Търново от османска власт, на 4-та дружина от Българското опълчение в старопрестолния град тържествено е връчено знамето на горнооряховските въстаници, ушито в навечерието на Априлското въстание.

Трагична и славна е историята на тази наша светиня. Когато започва подготовката за предстоящия бунт, на сестрите Вангели и Замфири Писареви, членуващи в горнооряховското женско дружество „Просвещение“ с председател Елена Грънчарова, е възложено да извезат байрак за четата, която трябва да се сформира в града. Той бил предназначен за Първи Търновски революционен окръг, а поръчението е дадено от главния му апостол Стефан Стамболов.

Сестрите бързо се справят с поставената задача и изработват знаме, на което извезват лъв от едната страна, под който избродират думите „Свобода или смърт“ и годината 1876. От другата страна е нашит християнски православен кръст.

В навечерието на въстанието в Горна Оряховица започва сформиране на  чета под ръководството на Георги Измирлиев-Македончето и Иван Панов Семерджиев, която трябвало да носи ушитото от сестрите знаме. След началото на бунта поради извършено предателство и последвалите кратки сражения двамата войводи са заловени от турците, като в техни ръце попада и знамето.

Измирлиев и Панов са отведени в Търновския конак, а заедно с тях там е отнесена и горнооряховската светиня.

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.), при влизането на руските войски в старопрестолния град на 7 юли 1877 г. търновци превземат конака и намират знамето на горнооряховските въстаници. Веднага те се обръщат с молба към генерал Гурко да го връчи на една от дружините на Българското опълчение.

Така на 9 юли с.г. то е тържествено предадено на 4-та опълченска дружина, като с него тя печели редица битки с турския аскер.

Константин Панайодов, търновски юрист, журналист и политически деец, министър на правосъдието в няколко правителства на Народнолибералната (стамболовистка) партия от 1905 до 1908 г. пише по този повод следното: „Когато влязох в конака заедно с руските войници попаднах на знамето от Горна Оряховица и на въстаническите униформи на Иван Панов и Георги Измирлиев. Веднага прибрах знамето и му поставих дръжка. Впоследствие то беше предадено на 4-та опълченска дружина при посрещането на Българското опълчение в Търново.“


Константин Панайодов

След освобождението на България от турско робство, през юни 1878 г. горнооряховската светиня е връчена на 20-та Пловдивска пеша дружина от Българската земска войска. Впоследствие, в изпълнение клаузите на Берлинския договор, през 1879 г. Земската войска на Източна Румелия е преименувана в Източно-румелийска милиция, като 20-та дружина става 2-ра Пловдивска пеша дружина.

Когато на 6 септември 1885 г. в Пловдив е обявено съединението на Източна Румелия с Княжество България 2-ра Пловдивска пеша дружина носи знамето от Горна Оряховица. Тя го развява и в последвалата през есента на 1885 г. Сръбско-българска война, постигайки славни победи над сръбските нашественици.

Впоследствие заедно с други наши бойни знамена то е предадено на тогавашния Военен музей, а днес се съхранява в Националния военноисторически музей. Копие от тази наша светиня се намира в Историческия музей в Горна Оряховица.


В категории: Новини , История , Войни за освобождение

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки