Учени от БАН са изследвали по проект голи или с малко растителност скали, сипеи, дюни, плажове, пясъчни брегове и стръмни морски скали
Автор: Десант
Екосистемите с рядка растителност в страната са в добро до много добро състояние. Това отчетоха на заключителна конференция учените, работили по проект „Картиране и оценка на екосистемните услуги в земи с рядка растителност в България", съобщават от министерството на околната среда и водите (МОСВ).
Проектът се финансира по Програма БГ03 от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, която се управлява от екологичното ведомство. Негов изпълнител е Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките.
Това са голи или с малко растителност скали, сипеи, дюни, плажове, пясъчни брегове и стръмни морски скали.
За пръв път се прави подобно изследване в национален мащаб, извън защитените зони от екомрежата НАТУРА 2000. Оценени са както състоянието на тези екосистеми, така и растителното и животинско разнообразие, разказа Владимир Владимиров, ключов експерт „Флора“ на проекта.
По думите му в тези земи са запазени растителните и животински видове, някои от които с консервационно значение, а чуждите инвазивни видове са малко.
Очаква се до месец да са готови картите, на които ще бъдат изобразени резултатите от научните оценки за земите с рядка растителност, техния потенциал и ползите, които предоставят на хората (т. нар. екосистемни услуги). Макар да са малки по площ – 0,13% от територията на страната, те могат да дадат много на хората, отбелязаха учените.
Примери за екосистемни услуги от земите с рядка растителност са наличието на редки растителни и животински видове, които допринасят за развитието на ботанически и орнитологичен туризъм, разнообразието от медоносни растения, наличието на скални манастири и обекти на археологическото и културно наследство. В тези земи са включени и плажовете по Черноморието, а част от тях предоставят дори камъни за строителството на къщи или огради.
Получените данни, голяма част от които събрани на терен, са добра основа за следващи наблюдения, за формиране на политики и остойностяване на екосистемните услуги, смятат експертите.
