Румънската национална телевизия завъртя антибългарска поредица


12 Април 2017, Сряда


Документалният филм е в 5 части, а внушението, което отправя е, че България провеждала асимилационна политика спрямо „румънското малцинство“

Автор: Светлана Николова

Румънската национална телевизия излъчва документална поредица, която е с антибългарски характер. Филмът е посветен на „румънското малцинство“ в Южна Добруджа, а внушението, което отправя към зрителите е, че въпросното малцинство било потърпевшо от асимилационната политика на България.

За това ни сигнализира наш читател, който за доказателство ни изпраща и интернет връзка към първия епизод на филма.

„Мой приятел, който живее и учи в Румъния, ми изпрати ето този линк: http://www.tvrplus.ro//editie-la-un-pas-de-romania-556000.

Доколкото разбрах от превода на текста, касае се за филм, заснет в България в края на миналата година. Лентата съдържа манипулации, неистини, лъжи и откровени нападки към българската държава за асимилационната й политика спрямо „румънците” на нейна територия. Тази поредица цели пропаганда на румънски националистически идеи и провокация спрямо страната ни относно нарушаване правата и свободите на различните етноси и групи у нас.

Епизод 1 на филма е излъчен по телевизия TVR Internacional на 6 април в 21,00 часа, в най-гледаното време. Следващите серии ще бъдат завъртени на 13, 20, 27 април и на 4 май.

Моля ви да дадете гласност на тази поредна и очевидна провокация и опит за налагане на чужди интереси в ущърб на българщината и дано българските институции се задействат и защитят нашите общи интереси
, завършва писмото си българинът.

Преди дни Десант даде трибуна на друг наш читател, този път етнически румънец, който от години живее в България. Той предупреждава, че Румъния следва дългосрочна стратегия за откъсване на Добруджа от пределите на държавата ни.

Всъщност става дума за румънски цигани, копанари, рудари и т.н., които иначе северната ни съседка третира като второ качество хора, но харчи луди пари, за да ги румънизира като им строи училища и културни центрове. И всичко това се върши под носа на българската държава, която не реагира по никакъв начин, пише ни нашият читател.

Провокирани от грубите манипулации, осъществявани от румънската държава напоследък (истината е, че претенциите им за собственост върху земята на Южна Добруджа никога не са били изоставяни), считаме за свой дълг да напомним за една от най-черните страници в българската история, скрита от учебниците заради криворазбрани добросъседски отношения.

Миналата година се навършиха 100 г. от едно от най-чудовищните масови престъпления срещу човечеството. 

През август 1916 г. румънските правителствени среди решават да отвлекат на север най-интелигентните и най-заможните жители на Добруджа и да разорят техните стопанства. За целта румънското министерство на вътрешните работи създава специална "Инструкция за отвличане на чужденците и подозрителните личности". 

С решение на Министерския съвет на Румъния са заделени 2, 145 млн. леи за бараки и други помещения за пленници, които да се построят в окръг Яш, Молдова. За лагерите и други 68 селища, предимно землянки и малко бараки, не се предвиждат средства, защото добруджанци трябва да си ги изкопаят сами. 

На 15 август 1916-та започват арестите и отвличанията на предварително набелязаните хора. Хиляди мъже, жени, деца и старци са изкарани насила от домовете им. Румънците газят с конете върху беззащитните, а всеки, който понечи да вземе покъщнина, или нещо се възпротиви, го разстрелват на място. 

Само за 15 дни, само от Южна Добруджа са били отвлечени и откарани като заложници 17 518 души, мъже, жени и деца. От Силистренска околия 9641, от Тутраканска околия – 2293, от Куртбунарска – 1014, от Добришка – 4 567 лица. Всичко това е съпроводено с масови убийства и безчинства. 

Ето какво разказва Радослав Мирков от балчишкото село Гурково, цитиран от Юлияна Велчева в публикацията и „Преди сто години румънците отвличат и избиват елита на Добруджа“: "Войници, качени на коне, с викове и бой, с пръчки и приклади, ни подкараха направо през полето. Бяхме към 400 човека. 

Румънците убиваха деца само защото плачат, старци – защото изнемогват. На поповете им скубеха брадите и ги караха да целуват кръст от изпражнения. Насилваха ходжи да ядат сланина, караха ги да се кръстят и ги разстрелваха. Гавреха се с труповете на починалите българи, пикаеха и играеха отгоре им, като се хилеха по най-дивашки начин"
, описва кошмарите Мирков.  

Докато Южна Добруджа е пламъци, тези от отвлечените, които оцеляват по пътя, стигат до Молдова. Там са вкарани в четири концентрационни лагера – Радауц, Савени, Рапичени, Стефанище – с 21 подцентъра. Живеят в дупки под земята, които сами си изкопават. Бордеите служат за тоалетни, гроб и жилище.

Работят на чокоите без пари, само за по шепа недоварена мамалига. "Колкото повече българи умрат, толкова повече медали ще получа!", казвал един от комендантите. 

Според грубата статистика от над 40 хиляди депортирани се завръщат по-малко от 10 хиляди души.

Тези събития все още са неизвестни за широката общественост, вече обяснихме по какви причини (да не дразним съседите). В същото време обаче, на принципа „гузен негонен бяга“, Румъния не спира да измисля небивалици за „асимилиране“ на несъществуващо румънско малцинство у нас. А българската държава неглижира проблема и предпочита да се прави, че той не съществува.


В категории: Новини , Международна политика , Свят

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки