Национализмът е този, който ни обединява


Национализмът е този, който ни обединява
29 Март 2017, Сряда


Комунизмът, анархизмът и прочие революционни движения разделят обществото, правят го лесна плячка на чужди и задкулисни сили, казва в отворено писмо до доц. Бойка Коцева Румен Дечев, по повод дискусията, свързана с изборните резултати. Десант публикува текста на писмото без редакторска намеса

Автор: Румен Дечев

Здравей, Бойке!

Позволявам си да ти отговоря публично, защото засягам въпроси, които бих желал да стигнат до по-голям кръг адресати. Виждаш ли, национализмът (любовта към България) е, който ни обединява.

Комунизмът, анархизмът и прочие революционни движения разделят обществото, правят го лесна плячка на чужди и задкулисни сили. Нали германският генерален щаб плати на Ленин, а Уолстрийт на Троцки, за да разрушат Русия. По-ясен пример от това - здраве.

Национализъм не изключва социалната политика, идеята за социална държава и дори социализма, напротив, както беше писал още проф. Л. Владикин, предполага ги. Национализмът, обаче, явявайки се наследник на националната традиция и култура, слага цивилизовани рамки на трудния процес на изграждане на социално справедливо общество, предпазва от увлеченията и извращенията на класовата борба, носители на които са маргиналните слоеве.

Изстраданият опит от миналото (не само комунистическото, но и това от времето на Стамболов, на италианския фашизъм и нацизма в Германия, ако искаш) ни учи, че никога властта не трябва да се оставя в ръцете на маргиналните групи, те винаги злоупотребяват с нея.

В това отношение, каквото и да се говори за него, великолепни страници е написал Георги Марков в своите "Задочни репортажи за България". Например, описанието, което дава на Г. Димитров, който кьоркютук пиян отишъл в санаториума за туберкулозно болни студенти, вдигнал скандал, защото не му обърнали внимание (болните студенти играели карти) и забранил картите в санаториума...

Маргиналът си е маргинал, дори когато, като е при Г. Димитров, не е лишен и от положителни качества. Културата е основен регулатор на човешкото поведение и нейната липса прави това поведение деструктивно.

Бившите комунисти често с ехидство (и с основание) коментират разрушителното поведение на подскачащите сини маргинали от 90-те години. Но, когато се постави въпросът за антиобщественото и разрушително поведение на техните червени предшественици, веднага започват да протестират: "Ние се борихме за народа, за справедливост и т.н..."

Трябва да се разбере веднъж за винаги - маргиналът не може да се бори за народа и за справедливост, неговото поведение по принцип е деструктивно, т.е. антинародно! 

Идваме до въпроса за властта, основният инструмент за изграждане и развитие на обществото. Напълно несъстоятелни са идеите на либерализма за саморегилиращо се вън от силна централна власт общество.

Липсата на силна, открита, централна и социална власт води единствено до замяната ѝ с не по-малко силна, но задкулисна и антиобществена власт на парите и криминалните конгломерати.

Справка - днешна България, и не само тя. Но кой трябва да упражнява тази силна, открита, централна и социална власт? Когато поставим достатъчно ясно този въпрос, отговорът му изниква от само себе си. 

Силната централна власт трябва да бъде в ръцете на интелектуален и морален елит. За да не се злоупотребява с нея и за да бъдат решенията й достатъчно обосновани и целенасочени. Това без морал, ум и знания не става. Затова "интелектуалият и морален елит" трябва да оглави едно ново политическо движение. Ако не успеем да го съберем, България си отива, болестта ѝ е прекалено тежка и напреднала.

А напъните на хора от улицата, на ситуационно възникнали опозиционери, които хвърлят непрестанни изобличения срещу сегашната власт, и се представят за нейна алтернатива, нямат никакво отношение към въпроса за изход от катастрофата.

Колкото и емоционални да са техните изобличения и призиви, които могат силно да впечатляват маргиналните слоеве и, съответно, да намират подкрепа, те, както много леви и десни революционери от миналото, са неспособни да извършат търсената промяна. Защото всяко действие е обусловено от морала и културата на извършващия го индивид.  


В категории: Новини , Коментари

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки