Показват във Виена български съкровища


Показват във Виена български съкровища
Сред експонатите, представени във Виена е и Вълчитрънското съкровище
06 Март 2017, Понеделник


ИЗложбата проследява развитието на металургията през бронзовата епоха по нашите земи

Автор: Десант

Днес в Музея на историята на изкуството (Kunsthistorisches muzeum) във Виена се откpива изложбата „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа“. Експозицията е част от проекта “Златният път на Балканите през бронзовата епоха – Златото от Ада тепе: производство и разпространение“, който се осъществява от Националния археологически институт с музей (НАИМ) при Българската академия на науките (БАН) и Института за ориенталска и европейска археология при Австрийската академия на науките (ААН).

Във връзка със съвместния проект на учени от България и Австрия, който разкрива пред света развитието на културата и цивилизацията по нашите земи през бронзовата епоха, през последните две години български и австрийски археолози и интердисциплинарни специалисти се занимават с анализирането на резултатите от дългогодишните проучвания на златодобивния рудник Ада тепе в близост до Крумовград.

Изложбата проследява развитието на металургията през бронзовата епоха (от втората половина на III хил пр. Хр. до ХІІІ в. пр. Хр.) и по-конкретно, изработката на предмети от злато и бронз и тяхното място в социалния и религиозния живот на хората, обитавали българските земи. Тя включва 333 находки, между които златни накити и съдове, бронзови сечива и оръжия, слитъци от бронз, калъпи за изливане на бронзовите предмети, малък брой сребърни накити.

Акцент в експозицията e комплексът находки от златодобивния рудник Ада тепе, който включва каменни сечива за добив и преработка на злато, характерни за епохата керамични съдове, предмети от ежедневния бит на древните рудари и други.

Най-впечатляващата находка, представена във Виена е уникалното съкровище от Вълчитрън, което се състои от 13 предмета, съдове и капаци, изработени от масивно злато. Представени са още златни накити от ранната и средната бронзова епоха, сред които са съкровището от Свищов и комплексите от некрополите при Дъбене, Изворово, Трояново и Овчарци.

Изложбата разказва още за употребата на златото в по-късни времена чрез представените златна погребална маска от могила Светицата, части от комплекта златни накити от некропола при Свещари и пълния комплект накити от Рациария.

Изложбата става възможна благодарение на подкрепата на редица археологически и исторически музеи в страната, които предоставиха предмети от своите фондове. Сред тях са Националният исторически музей, Регионалните археологически музеи в Пловдив и Варна, Регионалните исторически музеи в Русе, Разград, Кърджали, Велико Търново, Смолян, Бургас и Шумен, Историческия музей в Свищов, Етнографско-археологически музей в Елхово и Археологически музей Марица-изток.

Изложбата ще остане във Виена до 25 юни 2017 г. През есента тя ще бъде представена и в Националния археологически музейв София в леко изменен вид, с по-сериозен акцент върху бронзовата епоха.

Част от инициативата ще бъде и научен форум по темата, който ще се проведе във Виена от 8 до 10 юни 2017 г.


В категории: Археология , Новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки