ИЗложбата проследява развитието на металургията през бронзовата епоха по нашите земи
Автор: Десант
Днес в Музея на историята на изкуството (Kunsthistorisches muzeum) във Виена се откpива изложбата „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа“. Експозицията е част от проекта “Златният път на Балканите през бронзовата епоха – Златото от Ада тепе: производство и разпространение“, който се осъществява от Националния археологически институт с музей (НАИМ) при Българската академия на науките (БАН) и Института за ориенталска и европейска археология при Австрийската академия на науките (ААН).
Във връзка със съвместния проект на учени от България и Австрия, който разкрива пред света развитието на културата и цивилизацията по нашите земи през бронзовата епоха, през последните две години български и австрийски археолози и интердисциплинарни специалисти се занимават с анализирането на резултатите от дългогодишните проучвания на златодобивния рудник Ада тепе в близост до Крумовград.
Изложбата проследява развитието на металургията през бронзовата епоха (от втората половина на III хил пр. Хр. до ХІІІ в. пр. Хр.) и по-конкретно, изработката на предмети от злато и бронз и тяхното място в социалния и религиозния живот на хората, обитавали българските земи. Тя включва 333 находки, между които златни накити и съдове, бронзови сечива и оръжия, слитъци от бронз, калъпи за изливане на бронзовите предмети, малък брой сребърни накити.
Акцент в експозицията e комплексът находки от златодобивния рудник Ада тепе, който включва каменни сечива за добив и преработка на злато, характерни за епохата керамични съдове, предмети от ежедневния бит на древните рудари и други.
Най-впечатляващата находка, представена във Виена е уникалното съкровище от Вълчитрън, което се състои от 13 предмета, съдове и капаци, изработени от масивно злато. Представени са още златни накити от ранната и средната бронзова епоха, сред които са съкровището от Свищов и комплексите от некрополите при Дъбене, Изворово, Трояново и Овчарци.
Изложбата разказва още за употребата на златото в по-късни времена чрез представените златна погребална маска от могила Светицата, части от комплекта златни накити от некропола при Свещари и пълния комплект накити от Рациария.
Изложбата става възможна благодарение на подкрепата на редица археологически и исторически музеи в страната, които предоставиха предмети от своите фондове. Сред тях са Националният исторически музей, Регионалните археологически музеи в Пловдив и Варна, Регионалните исторически музеи в Русе, Разград, Кърджали, Велико Търново, Смолян, Бургас и Шумен, Историческия музей в Свищов, Етнографско-археологически музей в Елхово и Археологически музей Марица-изток.
Изложбата ще остане във Виена до 25 юни 2017 г. През есента тя ще бъде представена и в Националния археологически музейв София в леко изменен вид, с по-сериозен акцент върху бронзовата епоха.
Част от инициативата ще бъде и научен форум по темата, който ще се проведе във Виена от 8 до 10 юни 2017 г.
