Оцелели опълченци дават идеята за построяването на Паметника на свободата


03 Март 2017, Петък


На върха бил направен изкоп с площ 300 квадратни метра и дълбочина 3 м в скалния масив. Изкопаните каменни блокове по-късно били използвали за строежа. Официалното е открит през 1934 г.

Автор: Светлана Николова

Идеята за изграждането на паметника е предложена на заседание на Учредителното народно събрание във Велико Търново през 1879 г., но чак през 1921 г., по време на конгрес на Опълченското поборническо дружество „Шипка” се взема конкретно решение - във връзка с 45-годишнината от Шипченската епопея да се положат основите на монумент в памет на загиналите руски воини и български опълченци.



Открива се подписка за събиране на средства. Държавата отпуска 200 000 лева, останалите пари са от дарения на целия български народ.

През 1924 г. е избран с конкурс проект за паметника на архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, а две години по-късно започва и строежът под ръководството на инж. Богдан Горанов, Минчо Заеков, Иван Данков и Пеньо Атанасов Колев.



На върха бил направен изкоп с площ 300 квадратни метра и дълбочина 3 м в скалния масив. Изкопаните каменни блокове по-късно били използвали за строежа.

Официалното е открит през 1934 г.

Паметникът на свободата представлява монументален каменен блок във форма на правилна четиристенна пресечена пирамида с три последователни отстъпа към вертикалната ос и едно надвесване при короната горе.

Приземната му основа има размери 17 на 16,06 м, а върхът – 8 на 7,90 м. Висок е 31,50 м. От северната страна на разширения отстъп над входа гордо бди на стража бронзов лъв, висок 4 м, излят в гр. Казанлък.

На източната, южната и западната страна на паметника с големи метални букви са отбелязани имената на Шипка, Стара Загора и Шейново – местата, където руси и опълченци са проявили изумителна храброст, проливали кръвта си и оставили костите си за нашата свобода.

На източната вътрешна страна в приземния етаж е издълбан надписът:
„Българино, склони чело пред туй свято място, заветен паметник на вечната дружба между българи и руси, увенчали с кръвта си нашата свобода.”

На западната се откроява безсмъртният Ботев стих:
„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!”

С постановление на Министерския съвет от 5 октомври 1956 г. е създаден Национален парк музей „Шипка”. Засаждат се зелени площи, а до върха се построяват 890 стъпала.


В категории: Новини , История , Архитектура

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
лъжите долу
17.04.2017 02:32:35
0
0
ПИШЕТЕ ЗА ШИПКА. Не лъжете. Стъпалата водещи към върха на Шипка са построени при Царска България. Има други стъпала, не повече от 100 на брой, водещи към днешния паркинг за коли, Те, да , са построени по комунистическо време. Сравнете какво предлагат стъпалата строени по царско време с тези от 56та и сами ще се убедите в разликата на стандарта и качеството в двата строя.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки