Новото поколение „бизнесмени” е това. А учителят си подвива опашката, ако и когато чуе някакво подобно пожелание от малограмотния посерко с мобилен телефон за 2 000 лева в джоба.
Автор: Веселин Максимов
Приятел, с когото сме тренирали навремето, ми разказа по празниците, че през миналата година взел часове в едно частно училище, в което наливат ум и разум на отрочетата на доста богати българи.
Бил малко стреснат от самочувствието на бъдещите индустриалци, предприемачи и бизнесмени, за разлика от това на неговите възпитаници в останалите училища които също, както знаем, далеч не се отличават с благо търпение и възрожденска любов към своите даскали.
Но лека-полека му станало ясно положението, след като негов колега му разказал, че веднъж издънката на един силно богат наш сънародник, любимец на всяка власт, му пожелала „Бе, я си е.. ма.....!”
Защото й направил забележка за някаква неуредица. Признавам, че се бях разпалил да обяснявам как елитът на онези нормални капиталисти, от оня другият капитализъм, се е обучавал в елитни колежи и университети и затова не се държи така башибозушки към подчинените си, които осъществяват формулата „пари-стока-пари прим”. Но жестокостта ми ся сломи, както навремето мъдро е отбелязал дядо Петко Славейков.
„Какво можеш да му кажеш на такова, м?” - горчиво се усмихна моят приятел – „Баща му е благодетел на училището и я си му писал някоя двойка или пък, недай Боже си му накривил шапката нещо, край, бият ти шута и оставаш само на една заплата”.
Не измислих какво бих казал на такова дете, вероятно защото когато си взимах изпитите по педагогика, разпалено обяснявах на преподавателката, при която бях на стаж, че никога, никога няма да работя като учител и затова няма смисъл да ми придиря толкова много на старанието.
Но, пък, се замислих как моят приятел, който си владее перфектно двете специалности, по едната има издадени три книги, от които две за тънки моменти от Втората световна война, трябва да се старае да печели със своя занаят и ум. И в името на печалбата трябва да си подвива опашката, ако и когато чуе някакво подобно пожелание от малограмотния посерко с мобилен телефон за 2 000 лева в джоба.
Пихме по още едно вино, с моят човек се отнесохме на тема как „навънка”, отивайки да правят бизнес се познават само по пръстена на ръката, получен в съответния университет. И без да е нужно той да е някой обвеян с митична слава от „Бръшлянената лига”.
Как първото впечатление е от герба, който стои на пръста на ръката. Или на значката на ревера. Защото, колкото и да е бил богат таткото на съответния капиталист, дипломата от някое подобно заведение му вдига авторитета до небесата.
А там, в големия и истински бизнес, всички си имат уважението. Понеже много богати татковци там – бол.
А аз изведнъж се сетих за друг моя приятел, чието синче учеше като в доста по-долния клас заедно с въпросния малък псувач. Още тогава хлапето подигравало безпощадно всички останали, навирайки им в очите колко пари имал баща му, какви били тия скапани маратонки с които идвали на училище, а на синчето на моя човек заявило, че щом идва с обувки, а не с маратонки, значи е гей.
Какво е струвало като обяснения и успокоения ще ви спестя, беше ми разказано подробно и не зная как бих се справил с такава роля на успокоител и омиротворител.
„От малък простак – цял живот простак”, заключихме мъдро с моя събеседник и се разделихме.
По пътя ми дойде на ум и за оня чорбаджия от Възраждането, описан от Марко Семов, който се запенил от яд, когато младият даскал искал да влезе в градската управа на негово място.
„Ма, какъв е той, бе? Колко имане има, колко стока приобръща, че да иде да ми седне на мене на дюннята?” – бесен викал той пред градските нотабили.
За Възраждането ставаше дума, време за което всички повтаряме като папагали в момента. Та, какво казвате, 21 век сме, така ли?
" Да ма простиш байо Либене ама ти си неучен и прост човек " казва даскал Хаджи Генчо на богатия дядо Либен,който на младини пошетал с кърджалиите и от там му било имането / еквивалент на днешните мутри /. Да ама мутрата дядо Либен осъзнавал простотията си и бил горд че ученият даскал Хаджи Генчо му оказва честа да си пият заедно виното. Днешните Либеновци поставиха образованите на колене и искат да им слугуват. Е такава държава няма да прокопса.
