Как в столичния квартал "Овча купел" частник загради улица и зелена площ, за да вдигне поредната висока кооперация под прозорците на околните блокове
Автор: Живущи на ул. “Маестро Кънев” 78, кв. "Овча купел", София
Ще ви разкажем историята на една обикновена софийска квартална междублокова поляна. Преди около десетина години тя бе неугледна и обрасла с храсти и треволяци. Толкова бе занемарена, че дори и кучетата не можеха да се разхождат там.
Всички знаехме, че тя е общинска или държавна собственост и се смята за нормално да е „стопанисвана" така. Но пък за сметка на това проявявахме наивния оптимизъм да се надяваме, че щом не е частна собственост, под терасите ни няма да изникне поредната жилищна кооперация, а по-скоро на нея може да се направи я някоя детска площадка, а някоя спретната квартална градинка с пейки, алеи и благодатна сянка, хвърляна от добре поддържани дървета.
Въпреки че никой не се грижеше за нея, поляната бе гостоприемна. Нямаше нищо против върху нея да се събират и препичат на слънце бежанците от близкия миграционен център, които от време на време разпъваха килимчетата си, за да се молят под терасите ни.
Преди около година нашата поляна стана и известна. Даваха я по всички телевизии, защото се беше превърнала в „гара разпределителна“ за нелегалните мигранти. Те се криеха в нейните храсталаци, далече от погледите на полицията, и по тъмно се натоварваха в бусове, за да търсят по-добро място за спане.
Малко след това почистиха поляната. Дойдоха служители на общински служби и изрязаха всичко, което се беше завъдило на нея – дръвчета и храстчета. Почистиха я и от тоновете боклуци, които ползващите я за скривалище чужденци неблагодарно бяха разхвърлили по нея.
В един момент разбрахме, че вече си има стопанин – вече от онези, които не оставят поляните си безпризорни. И за да ни докажат те колко са грижовни, съвсем наскоро след това я заградиха – с онези големите строителни платна. И вече никой не можеше да стъпи на поляната, дори и уличните кучета.
Тогава с наш се свързаха новите собственици, от които научихме, че притежават и част от улицата. Единствената улица, която осигурява достъп от домовете ни към близкия булевард. Същата, на която години наред не се намери институция, която да махне табелата със сгрешеното й име. Уличката ни, за която толкова години наред пишем сигнали, че е постоянно задръстена в пиковите часове, когато родителите водят или взимат децата си от близкото училище. На която липсват тротоари, по които да се прибираме.
Та същите тези горди собственици на поляната ни информираха, че имали пълното право да си оградят имота, барабар с улицата!
Разбира се, писахме поредния сигнал за опасността да останем без достъп до домовете си. Но с изключение на районната администрация „Овча купел“, нито една друга институция не си направи труда да ни върне отговор. Не че от това писмо, което получихме, нещо ставаше ясно. Просто отново се прехвърляше топката другаде...
Новите стопани на поляната ни „зарадваха“, че вече няма да ни е пусто и самотно под терасите, защото тук щял да се издигне един страхотен и красив... небостъргач, една приказна 19-етажна жилищна кооперация!
И докато го кажат това, на поляната закипя усилена строителна дейност. Сега тя е пълна с камиони и багери...
А ние не знаем вече до кого да пишем – до кметове ли, до архитекти ли, до контролни и надзорни органи ли...
Защото сме много притеснени дали изкопът, който ще се прави за построяването на високата сграда, няма по някакъв начин да увреди домовете ни.
Не разбираме от хидрогеология, но знаем за наличието на подземни води, с които е богат квартала ни.
Не разбираме и от сеизмология, но сме чували, че сме близо до земетръсен разлом.
Притеснени сме и като граждани – не знаем кои закони, параграфи, точки и подточки са заобиколени, за да станеш собственик на вече съществуваща улица. Не знаем и кои наредби и алинеи позволяват да вземеш разрешително за един такъв огромен строеж.
Притеснени сме и дали институциите ще намерят начин да запазят достъпа до домовете ни. Дали ще успеят да осигурят свободно придвижване на децата ни до близките детски градини и училища. Дали ще намерят начин да урегулираг паркирането на стотиците коли в района. Не знаем дори кой ще прочете това до края.
Но искаме да попитаме всички, които го направиха – не ви ли мирише историята на нашата поляна. Защото на нас направо ни вони – на нещо много гнило...
Сега, година след крокодилските сълзи какво Ви е положението там, на вип кооперацията а. Върви ли отглеждането на влечуги и други незаконно във вашата кооперация? Интригите продължават ли да се заплитат. Ясно ли Ви е определението за клевета и пропуснати ползи. А за накърнена репутация? Терасите , които сте превърнали в жилищни площи УЗАКОНИХА ли се? Имате ли всички живущи паркоместа в имота или продължавате да паркирате кой където намери А.
