Лиричния поет, чието рождение честваме днес, оставя светла диря в национално-освободителните борби на Пиринския край и в паметта на арменския народ
Автор: Диана Славчева
На днешния ден - 13 януари, отбелязваме 139 години от рождението на Пейо Яворов - лиричния поет, оставил светла диря в национално-освободителните борби на Пиринския край и Македония срещу турското господство.
Яворов е един от съратниците на Гоце Делчев, четник и активен участник в Балканската война, която през 1912 г. носи освобождение на Пиринско.
Както отбелязва д-р Георги Тренчев, сам Яворов определя най-точно своята дейност в Македония пред руския журналист, кореспондент на в. „Реч”, Вл. В. Топоров, като заявява: "Аз никога не съм принадлежал и не ще принадлежа на каквато и да е определена македонска група. Мене ми е чужда всяка партийност, за мен е непознато пълно подчинение. Затова аз съм гледал и си гледам работата в Македония като дълг към България... Мен ме тегли навсякъде, където има борба за право и справедливост и аз ще поднеса своята малка жертва пред всички олтари, в които гори огънят на българската пожертвователност."
А в едно от най-знаменитите си произведения „Хайдушки копнения” самият поет признава: "У мене никога не е съществувало какво да е честолюбие по отношение на македонското дело. Отначало ме увличаше само романтизмът на работата, а по-късно – дългът на българин..."
През 1901 г. той напуска държавната служба и се отдава изцяло на борбата за освобождението на Македония като става редактор на „Дело” – легален орган на ВМОРО, издаван в България. А в началото на 1902 г. за пръв път влиза в Македония като четник на войводата Михаил Чаков.
Но освен с Македония и Пиринския край, името на Пейо Яворов неизменно свързваме и с арменците. Ставайки свидетел в една схлупена кръчмица на гара Скобелево на тъжните песни и неволите, които преживяват изгнаниците клети, „отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик“, той излива чувствата си върху белия лист и в началото на миналия век творбата му "Арменци" започва да се приема като израз на съчувствие към всички угнетени народи по белия свят.
И тъй като е посветена на арменския геноцид, в нея намират място и драматични строфи, описващи зловещата им съдба: „кат гонено стадо от някой звяр гладен... оставили в кърви нещастна родина“, в която „тиранин беснеещ, кръвник безпощаден“ стоварва безжалостно върху им своя меч.
По различни поводи арменският печат не пропуска да отделя място по страниците си на живота и дейността на българския поет, на неговите контакти с арменците и времето, в което пише знаменитото си стихотворение.
За първи път „Арменци“ е преведено на езика на хората, на които е посветено, от известният юрист и публицист – българинът от арменски произход Степан Хиндлиян. Преводът е публикуван през 1909 г. в издаваното по това време в Истанбул списание „Ширак“, а през 1918 г. е препечатан в истанбулското списание „Шант“, където се изтъква, че „това скръбно стихотворение е написано през 1896 г., когато арменци бежанци са намерили приют в България“.
Това става по времето на масовите убийства на арменци, предприети в Османската империя при режима на режима на Абдул Хамид ІІ с цел да се потуши арменското национално движение в пределите й. Броят на жертвите на тези репресии достига до 300 000, а около 50 000 бежанци намират убежище в Княжество България.
Именно на тази бежанска вълна става свидетел и Пейо Яворов. Творбата му, вдъхновена от тези събития, има десетки преводи на арменски език.
Понастоящем името на Пейо Яворов носи едно от училищата в Ереван, което е основано през 1963 г. и три години по-късно е назовано на българския поет.
Днес пред паметниците и мемориалните плочи в различни градове на страната ни признателните българи и арменци поднесоха венци и цветя в чест на годиншната от неговото рождение.
