Баташкото клане през погледа на Military Histоry


Баташкото клане през погледа на Military Histоry
09 Януари 2017, Понеделник


Заглавието на януарския брой на най-голямото в света историческо списание е ясно и изключително красноречиво: „Лицето на злото?“.

Автор: Десант

Корицата на януарския брой на списание Military History изненадващо е посветена на Баташкото клане - зверската саморазправа на башибузука с въстаналите българи от село Батак по време на Априлското въстание през 1876 г. Заглавието е ясно и изключително красноречиво: „Лицето на злото?“.

На цели 7 страници в авторитетното списание Ричард Селсър (преподавател по история в Weatherford College) разказва за събитията около потушаватено на въстанието и определя Баташкото клане като началната точка на геноцида.

Авторът пише: „Модерната ера на геноцида започва в един забравен край на Османската империя,но не както всички си мислят в Армения през 1915 г., а в едно малко българско селище през далечната 1876 г. Това събитие – клането на жителите на Батак – е част от Априлското въстание срещу османското управление в България. Днес то е само бележка под линия в историята.

Отоманските турци били мюсюлмани, а техните български поданици – източноправославни християни. Така това, което започнало като война за независимост, прераснало в свещена война. По време на въстанието, докато западният свят изразява гняв и остро осъжда случилото се, силите на султан Абдулазис избиват над 15 хил. българи…“.




Авторът разглежда събитияtа от лятото на 1876 г. в България с определен акцент върху ролята, която изиграва американския журналист Джанюариъс Макгахан.

„Military History“ е издание на най-големия издател в света на исторически списания. Сред тях са още America’s Civil War, American History, Military History Quarterly и т. н.

През 2011 г. Светият Синод на Българската православна църква взема решение и обявява за светци жертвите на Баташкото клане през 1876 г.

Предложение за канонизиране на жертвите от Батак имаше и през 2007 г. като отговор на антибълтарския проект „Анти Батак“ на „българката” Мартина Балева и Улф Брунбауер, съмнителни изследователи в Института за Източна Европа към университета в Берлин. Те обявиха, че „Баташкото клане е мит и жертвите са преувеличени”.
Източник: dnes.dir.bg


В категории: Новини , Войни за освобождение , И ний сме дали нещо ...

3
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
3
Бесарабец
21.01.2017 21:50:22
0
0
.......................................
Без коментар от мене, просто нямам думи..., само представям, може би не позната в България картина на К.Маковский "Болгарские мученицы". Намира се в "Национален художествен музей" в РБеларус :
http://www.artmuseum.by/ru/vyst/50-shedevrov-naczionalnogo-xudozhestvennogo-muzeya/k.-makovskij.-bolgarskie-mucheniczyi
2
Генади Савов
10.01.2017 10:26:48
0
0
Алиш Пехливан от с.Баня и помаци от Велинградско са участвали в потушаването на въстанието в Батак.Някои помаци дошли без оръжие само с каруци да товарят плячка.Султан Абдул Азис е наредил клане в Батак,защото султана е бил син на арменец-слуга в двореца и султанката арменка,която изневерила на султан Махмуд Втори-и Абдул Азис придворните тайно го наричали-незаконнородения-той знаел тия неща и от злоба се отдал на насилия над българите.По Георги С Попов-Лето 1850 роман издад.1999 година.
1
Генади Савов
10.01.2017 10:07:10
0
0
За въстанието в Батак 1876 година през 2002 год.е издала дипломна работа една талантлива жена Мария Пенчева-бивша студентка по балканистика във Велико Търново.Мястото на Батак в Априлското въстание-1876 година е неината дипломна работа има е в интернет.Новите данни повърждават старата теза на проф.Йоно Митов,че турска редовна войска от гр.Сяр е обсождала Батак.Мария Пенчева пише,че -Миралай от този град с запасна войска черкези,арнаути,турски цигани,турци и малък брой помаци са клали българите в баташката черква,зедно с Алиш Пехливан помак от с.Дорково и помашки отряди от Девин,Доспат,Нова-махала и други села,но не всички помаци убивали българи-някои стояли настрани и гледали-не искали да убиват свои сънародници.Турци от гр.Пещера и с.Црънча-Неврокопско подложили на сеч Батак,но за пещерските турци няма данни,кой гие водил-някои местен ага вероятно.Заповедник на масовите убийства в Батак е бил Ахмед ага полицейски началник в с.Барутина и командващ редовната армия и башибозука в Батак.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки