Играта на великите сили с границите на България


Играта на великите сили с границите на България
26 Декември 2016, Понеделник


На 23 декември се навършват 140 години от началото на прочутата Цариградска посланическа конференция, която е една от важните стъпки за освобождаването ни от турско робство

Автор: Атанас Коев

Цариградската конференция е форум на посланиците на Великите сили, акредитирани към Високата порта в турската столица и е непосредствено свързана с бъдещото освобождение на България. В нея участват представителите на Османската империя, Англия, Германия, Австро-Унгария, Италия и Русия. Тя се провежда от 23 декември 1876 г. до 20 януари 1877 г.



Първоначално от 30 ноември до 10 декември  1876 г.  маркиз Р. Солзбъри –специален англиски пълномощник и граф Н. П. Игнатиев – представител на Русия в Цариград, се договарят относно политическото устройство на българските земи и на Босна и Херцеговина.

Провеждат се и няколко предварителни заседания без турските представители. На тях се приема становището на Балканите да се образуват три автономни обласки, от които двете да са населени с българи. Същевремнно се изработва проект за Органически правилник на двете български автономни области.

Руският проект, предложен на предварителните заседания, предвижда създаването на единна българска автономна област, включваща Мизия, Тракия и Македония.

Срещу него възразява австро-унгарският външен министър граф Г. Андраши. Английският представител маркиз Р. Солзбъри също се обявява срещу идеята за образуване на голяма българска автономна област.

Така постепенно се стига до становището за две автономни области населени с българи: Източна- с център Търново и Западна-с център София.Същевремнно тези две области не включвали Беломорието, Одринска Тракия, както и по-голямата част от Родопите, въпреки техния български характер.

Английският представител усилено настоява разделянето на българските земи да стане вертикално, тъй като според него в Източната половина живеят предимно турци и гърци и те трябвало да се управляват отделно.

Всъщност главният въпрос, който стои на дневен ред е не освобождението на България, а как да се уравновесят интересите на Великите сили, така че Русия да не засили прекалено своите позиции на Балканите.

Затова именно проектът за Органически устав предлага автономия за двете български области, но не предвижда държава или държави, нито пък свобода и независимост за българите.

В устава се посочва като основна административна единица кантонът, с население от 5 до 10 хиляди души, групирани според религиозната им приналежност-християнска и мюсюлманска. В Органическия устав е подчертано, че няколко кантона образуват санджак, който се управлява от мютесариф-християнин или мюсюлманин, според мнозинството на населенито в санджака, който се назначава от Високата порта.

По нататък се посочва, че няколко санджака формират област, управлявана от валия, назначаван за срок от 5 години отново от Високата порта със съгласието на Великите сили. Предвижда се валията да бъде християнин или чужденец.

В Органическия устав се отбелязва, че 30% от данъците в двете автономни области се събират от турското правителство. Съдебната система в тях трябвало да бъде устроена според османските граждански закони. Същевремнно турският аскер оставал в областните градове и в крепостите. Предвиждало се създаването на милиция и жандармерия, чиито офицери да се назначават от Високата порта.


Европейски дипломати участници в Цариградската посланическа конференция

Посланиците на Великите сили в Царигард решават да се учреди Международна комисия, която да следи за изпълнението на тези споразумения в продължение на една година.

Всички проекти на Цариградската конференция целели запазването на Османската империя, като противовес на Русия, която се стремяла към завземането и поставянето под свой контрол на Босфора и Дарданелите.

На официалното откриване на Цариградската посланическа конферинция на 23 декември 1876 г. турският представител Савфет Мехмед паша, председателстващ заседанието, отхвърля основанията за свикването на форума, позовавайки се на току-що обявената нова османска конституция.

Целта на султанското правителство с този акт била да се направи конференцията безпредметна. Същевремнно веднага след изявленията на турския официален представител топовни гърмежи в турската столица оповестили прокламирането на конституцията.

Неотстъпчивостта на Османската империя, продиктувана от задкулисните внушения на Англия, блокирала форума и го провалила. Същевременно държавите участнички в нея, в знак на протест срещу действията на Турция отзовали своите посланици в Цариград.

На 18 януари 1877 г. великият везир Мидхат паша обявява окончателния отказ на империята да приеме решенията на конференцията.

Въпреки провала на форума в турската столица, той е важна стъпка по пътя към освобождението на България от турско робство. С нейните решения международната общност по най-авторитетен и категоричен начин легитимира българските аспирации за възстановяването на държавността им.

Същевремнно на конференцията са очертани естествените граници на българския етнос към втората половина на 19 век.


В категории: Войни за освобождение , Нова история

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки