Ангел Джамбазки инициира конференцията „Миграционна политика и граничен контрол“
Автор: Десант
Българският евродепутат и заместник-председател на ВМРО Ангел Джамбазки заедно със своите колеги от групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) д-р Юси Халла-ахо (Финландия), Андерс Вистисен (Дания), Козма Злотовски (Полша), Улрике Трибезиус (Германия) и Бернд Кьолмел (Германия) организира конференция на тема „Миграционна политика и граничен контрол“.
Тя се проведе в сградата на Европейския парламент в Брюксел, като целта ѝ бе задълбочаване на конструктивния обмен на мнения и добри практики в работата по отношение на миграцията и граничния контрол за постигане на работещи решения.
Участие в нея взеха правителствени представители, сред които зам.-министъра на вътрешните работи на Албания Илона Гйебреа, членове на националните парламенти, политически анализатори, правни експерти, дипломати от ЕС и страни извън него, както и представители на частния сектор, участващи активно в управлението и сигурността на границите.
Джамбазки подчерта, че ако не се противодейства на този процес, Европа, която познаваме в сегашния и вид, ще се разпадне. Той наблегна още на нуждата от промяна по отношение на политиката към Република Турция.
Евродепутатът се позова и на данни на Службата на Върховния комисар на ООН по бежанците, според които през 2017 г. броят на хората, нуждаещи се от релокация заради разрастващите се конфликти в Близкия Изток и Северна Африка, ще се увеличи със 72% в сравнение с тези за 2016 г.
В тази връзка според Джамбазки действащото Дъблинско споразумение не отговаря на духа и характера на времето и създава непосилна тежест върху пограничните страни-членки.
Не желаем държавите от южната граница да се превръщат в буферни зони. Тяхно право е да охраняват граници си, категоричен бе Джамбазки и призова за подписване на споразумения за реадмисия като това с Афганистан.
Сред дискутираните теми на събитието бе и правният анализ на Женевската конвенция за бежанците и по-специално неясните и субективните елементи в определението на понятието „бежанец”.
Конвенция от 1951 г. е била създадена в момент, когато миграцията е била вътрешноевропейска. По начина, по който я тълкува сега, съдът в Страсбург разширява нейния обхват и затруднява репатрирането, тъй като прави изискванията за връщане по-строги от тези за приемане.
По този начин Европа не може да смогне с броя бежанци, които следва да приеме на своя територия. Държавите-членки трябва да се допитат за възможностите конвенцията да бъде преработена, така че да постигне първоначалните си цели; да се разгледат съществуващите правни основание за създаване на безопасни зони и да се преразгледа определението на „безопасна държава“.
Женевската конвенция не съдържа в себе си изискване за събиране на семейства. Това задължение е създадено от ЕС с Директива 2003/86/ЕО. За пореден път Европейският съюз си е поставил непосилната цел да се превърне в морална свръх-сила, давайки първоначална закрила и подслон, които в последствие стават постоянни и се превръщат в свръх тежест за неговите страни-членки.
Доцент Милен Михов, народен представител от Патриотичния фронт и заместник-председател на ВМРО, открои няколко елемента, които са важни за обществото в България. Сред тях е позицията, че неконтролируемата миграция през Турция трябва да бъде спряна и че изграждането на граничните защитни съоръжения е необходимо, защото охраната на българската южна граница е равносилно на защитата на Европа.
Неговите виждания бяха подкрепени от представители на Финландия, Дания, Германия, Албания, Словакия и Чехия. Делегацията от Швеция от своя страна изрази опасения, че страната им е достигнала своя критичен лимит на възможностите си за прием на мигранти, в голямата си част идващи от Афганистан. Според тях граничният контрол трябва да бъде възстановен и мерките са наложителни, тъй като в страната им вече са се обособили 55 зони, в които дори полицията не смее да влиза.
Професорът по право във Великотърновския университет Николай Проданов представи информация за проблема с охраната на държавната граница между България и Турция - външна граница за ЕС - и една от най-горещите точки в Европа в ситуацията на миграционна криза. Въпреки усилията на Гранична полиция и въпреки съоръженията, все още има преминаване през нея.
Създалото се положение изисква създаване на Изпълнителна агенция „Гранична полиция“ към Министерството на вътрешните работи, която принципно да бъде полицейска структура с военна организация. За нейната дейност трябва да бъдат осигурени човешки и материален ресурс, а в състава ѝ ще бъде разумно да премине и сегашната Дирекция „Миграция“ на Министерството на вътрешните работи, обясни Проданов.
Депутатите от групата на ЕКР се обединиха около тезата, че щедрите социални помощи и политическата коректност на много от страните в Западна Европа допринасят за големия приток на мигранти.
Сегашната система е остаряла и неефективна. За да предпазим нашето общество, трябва да намалим драстично броят на мигрантите, а това може да се случи чрез ефективен контрол на външните граници. Миграцията е най-належащият проблем на нашето общество и оказва негативен ефект върху държавните финанси като по този начин ощетява граждани на страните-членки, посочиха консерваторите.
Конференцията предостави уникалната възможност участниците и гостите да обсъдят своите виждания и практически предложения по темата, да обменят опит и да споделят какви трудности срещат и възможните според тях решения.
Гости и участници се обединиха около тезата, че е нужна незабавна промяна на вредната политика на Европейската комисия и че сегашната система насърчава нелегалната миграция и трафика на хора.
