Започват Рождественските пости


Започват Рождественските пости
14 Ноември 2016, Понеделник


Този 40-дневен период ни дава шанс да похапваме повече плодове и зеленчуци, които ще наситят организма ни с ценни витамини и минерали

Автор: Десант

От 15 ноември трябва да махнем блажните гозби от трапезата си, защото започват 40-дневните Рождественски пости, които трябва да приключат на Бъдни вечер (24 декември). Денят преди началото им – 14 ноември, е известен като Коледни заговезни или заговелки. В него все още можем да похапнем нещо сготвено от животински продукти.

По стара българска традиция в нощта за Коледни заговезни се коли голяма кокошка, която се готви с кисело зеле. Приготвят се и пълнени чушки с боб и много мазнина. Точи се вита баница с тиква (тиквеник) с много орехи.

След вечеря лъжицата, с която стопанката е сипвала от блажното ядене, се скрива и не се пипа 40 дни – чак до Коледа, когато става „отговяването“.

В миналото мъжът в къщата хващал няколко врабчета, а жената ги попарвала, почиствала и осолявала. После ги нанизвала на конопена връв и провесвала наниза на прохладно място под стрехата. За Коледа от врабците се получавали чирози.

Връщайки се на Рождество Христово от църквата, домакинята давала на момчетата крилце, а на момичетата – копанче, за да се „смърсят", след което децата вече можели да седнат на трапезата и да вкусят от блажните ястия.

По време на Коледните пости има дни със строго въздържание, в които е позволено приемането само на растителна храна и олио. На Никулден – 6 декември, се разрешава риба и вино. Риба може да се вкуси и на 21 ноември, когато се празнува Денят на християнското семейство или още Въведение Богородично. Морски дарове можем да сервираме и в дните между 14 декември до 19 декември, с изключение на 18 декември.

От началото на Коледните пости до Въведение Богородично, както и от Игнажден – 20 декември, до Богоявление, а също и на Йордановден – 6 януари, се забранени венчавките.

Мнозина мислят, че изключвайки от порциона си месото, месните и млечните продукти, няма какво да сложат в чиниите. Но всъщност и в постните дни масата ни може да бъде отрупана с най-разнообразни и вкусни ястия, приготвени например от боб, леща, ориз, нахут, булгур, гъби, всякакви видове кълнове, соеви продукти, растителен кашкавал и сирене, сушени плодове, ядки (фъстъци, орехи, лешници, бадеми и други).

Почти всички видове макаронени изделия също са подходящи за сервиране, стига да не съдържат яйца или други животински продукти – на всяка опаковка е посочено от какво са направени, а има и достатъчно такива „постни“ пасти, както е модерно да се наричат макарони, спагети, талиатели и всякакви подобни асортименти.

И разбира се, времето на постите предоставя шанса да се ядат повече плодове и зеленчуци, а те, както е известно, доставят на организма ценни витамини и минерали.

Нека припомним, че от ограниченията, които поставят църковните канони покрай поста, са освободени малките деца, бременните, болните и възрастните хора. 


В категории: Новини , Традиции , Вяра , Църковни празници

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки