Защитата на Видин – новата Шипка и ролята на кораба "Голубчик" в славната епопея


Защитата на Видин – новата Шипка и ролята на кораба "Голубчик" в славната епопея
Снимка: Централен фотоархивна МО
12 Ноември 2017, Неделя


Подвигът на военни и опълченци в боевете край Видинската крепост на 10-16 ноември 1885 г. решаващ за изхода на Сръбско-българската война, но много помагат и хитростите на един капитан

Автор: Борис Цветанов

Асоциациите, свързани със Сръбско-българската война, дори и за специалистите, свършват с подвига на младата българска войска, показала военно изкуство при Сливница, а също и с паниката, обхванала столицата, когато според чужди дипломати единственият мъж в София е Екатерина Каравелова. И това е.

За историците като че ли не съществува отбраната на Видин. А градът е бил изключително важен стратегически обект за сърбите. След като са преминали през Кула като нож през масло (отбраната била храбра, но противникът – многоброен), назначеният за командващ Северозападния участък капитан Атанас Узунов се отказва от отпор на открито поле и съсредоточава войските си във Видинската крепост.

Но силите остават неравни. Според различни източници, настъпващият началник на Тимошката дивизия и други войскови части – генерал Лешанин, води между 16 000 и 30 000 войници и офицери, добре обучени от руски военни, някои калени в боеве.

Срещу тях капитан Узунов разполага с 2000, повечето от тях запасни войници, 800 доброволци и още толкова опълченци. Руският историк Андрей Кудин, голям приятел на България, член на Руската академия на науката твърди, че защитниците на Видин били само 750 бойци и около 1000 доброволци, повечето ученици.

Още на 9 ноември генерал Лешанин обкръжава и изолира Видин по суша, превземайки Видбол, Гъмзово и Бела Рада. В депеша до крал Милан той се бие  в гърдите, че ще мине през града като на парад и с усилен марш ще удари в гръб българите край София. Близо е до ума, че това е стратегията на Сюлейман паша при Шипка. Затова и онова, което ще се случи край Видин през 1885 г., ще е същото, което вече се е случило на Шипка, „където йощ Балкана шуми и препраща славата му дивна... от век на век“.

Но докато Сливница е възпята и се възпява и до днес, за Видин позорно мълчим!

„На 10 ноември – пише Симеон Радев, най-добросъвестният историк – сърбите стесниха съвсем обръча около Видин“. Привечер началникът на Тимошкия отряд, подполковник Димич, изпраща по парламентьори писмо до капитан Узунов, в което му предлага да сдаде крепостта или ще я направи на пух и прах. Българският офицер скъсва писмото и не отговаря нито устно, нито писмено на заплахата.

Сърбите посрещат това с гърлен смях. Освен опитността им, те имат и шпиони във Видин, които са им докладвали силата и разположението на българската войска. Това е несериозна отбрана според генерала традиционалист. Особено не заслужават никакво значение „сбиротака“, както ще нарече той струпването на студенти, ученици и чиновници. Що се отнася до артилерията, Лешанин знае, че тя е съставена от стари, изоставени от турците отдавна излезли от употреба оръдия, а снарядите едва ли не са вече негодни...

„По правилата на военното изкуство – пише Андрей Кудин – генерал Лешанин стяга крепостта в обръч и джентълменски предлага капитан Маринов (Кудин греши – не на капитан Маринов, а на капитан Узунов, б.а.) да се предаде. Капитанът отговаря, че бил недисциплиниран като юнкер, често бягал от лекции и не е присъствал на „Предаване на крепости“, затова пък случайно бил на лекцията „Отбрана на крепости“.

Крепостта Видин има две огради – външна и вътрешна. Но поради разрастването на града, вътрешната е вече полуразрушена и отчасти изгубила предназначението си да бъде цитадела.

Външната крепост е бастион, който в полукръг заобикаля града, с насип, висок метър и половина и дебелина 4 метра. Крепостната стена има и два форта.

Капитан Узунов нарежда реквизиране на храна за месец за 15 000 души.

След като генерал Лешанин нарежда настъпление, към защитниците на Видин потеглят две широки вериги и опасват целия фронт. Настъпва очакваното от сърбите объркване сред българите. Новоселци, Алибегово и Татарджик (все села около Видин) падат в ръцете на неприятеля. Сърбите са вече на стотина крачки от крепостта...

Сякаш само това са чакали две дълги, две къси 24-футови оръдия, една шестдюймова мортира (това е първообразът на знаменитите след половин век катюши, б.а.), 26 полски оръдия... Това е според данни на военното министерство, но Кудин пише за около 200 оръдия.

Започва напълно непонятен за генерал Лешанин убийствен артилерийски огън. Настъплението на сърбите не само е спряно, но те дори обръщат в бяг!

На другата сутрин то е подновено. А Лешанин е уверен, че след внушителната артилерийска канонада българите са изразходвали, ако не цялата, то поне по-голямата част от боеприпасите си. Дивизията настъпва този път в тройна верига. Стигат до около 300 метра от крепостта, подкрепени от своята артилерия.

И в този момент запяват топовете на Видин. По-убийствени и по-активни от предишния ден. „Вчера беше репетицията“ – ще каже по-късно капитан Узунов.

Цялата първа вълна от нападатели е пометена като с метла. Следва втората.  И естественото продължение – безразборното отстъпление. Пак под неспирен артилерийски огън. Лешанин побеснява – от къде толкова снаряди у българите?!

На сутринта на 13 ноември нашата войска и най-вече доброволци, използвайки гъстата мъгла излизат от Видин и нападат сборния сръбски полк. Бягството на противника е паническо. Но Лешанин е и храбрец – той сам излиза на предната линия, връща разбягалите се и след два часа битка, най-вече на нож, българите отстъпват, оставяйки на бойното поле 70 убити, като откарват във Видин десетки пленници.

Изненадите този ден за Лешанин не свършват. Видинската артилерия е по-усилена от вчерашния ден – поразени са и сръбските батареи, после походните кухни, палатките, дори и тоалетните. Точният огън се дължи преди всичко на опитни военни разузнавачи,  изпратени в сръбския лагер.

Идва ред джентълменство да прояви капитан Узунов. Той изпраща писмо до Лешанин, което генералът ще сметне за унизително – предложено му е примирие. Но той дава заповед за усилване на предните войскови части.

И отново допуска грешка, като решава, че на българите помагат румънците от Калафат. Съгледачите му донасят, че по цели дни на отсрещния бряг седят тамошни жители и крещят колкото им глас държи „Ура!“ и „Браво!“ към българите. А нощем по пет-шест лодки с огромни сандъци минават Дунава от Калафат до Видин. „Това са снаряди!“ – решава Лешанин и уведомява крал Милан.

От Белград до Букурещ е изпратена протестна нота, на която се отговаря, че румънците строго спазват неутралитета. Що се отнася до тайнствените сандъци, това съвсем не са снаряди, а друг вид „боеприпаси“ – ракия (макар и цуйка), вино и шампанско. След солидните почерпки румънците просто се прибират, за да подготвят следващата порция  „боеприпаси“.

На 15 ноември капитан Узунов организира излаз с цел да унищожи челната сръбска група и батареите й. Отрядът, командван от подпоручик Тодоров, минава през вратата на крепостта „Страшен бряг“ и тръгва по пътя за Брегово в две колони, като втората е от доброволци.

Сърбите са изненадани. Българите се хвърлят в атака не на огън, а направо на нож. Боят трае час и половина. В ожесточената битка, според сръбски източници, падат 150  българи. Логично е загубите на сърбите да са по-големи. Подпоручик Тодоров е убит и българите в боен ред отстъпват в крепостта.

И за пореден път думата взема артилерията. Канонадата трае – неразбираемо за Лешанин – цели пет часа!

Денят е вече 16 ноември и в сила влиза наложеното от Австро-Унгария примирие. Зад кулисите обаче на това уж дипломатично решение, Виена си затваря очите и неофициално нарежда на Лешанин да превземе Видин и с ускорен марш да настъпи към София. Явно това е силно рамо за амбициите на крал Милан все пак да присъедини към Великосърбия българските земи по линията Лом – Софийското поле, чак до Ихтиман и преместване на българската столица във Велико Търново.

Лешанин събира в юмрук армия и артилерия и започва артилерийска подготовка за щурм.  Българските оръдия мигом отвръщат. Сърбите са пометени. Капитан Узунов повежда войници и доброволци в пехотна атака...

Междувременно изпраща телеграма за нарушаването на промирието до Петко Каравелов, който, от своя страна, изпраща в австрийското агентство Васил Радославов,  все още негов фаворит (много скоро ще станат яростни врагове).

В австрийското агентство отвръщат, че нямат никаква представа за действията на генерал Лешанин. Радославов все още е храбрец и съобразителен мъж (той е и поет) и отвръща рязко, че капитан Узунов е безумен смелчага и умен военен, ще настъпи по своя воля без да го еня за австрийските дипломатически решения и няма  да спре, докато не влезе в Ниш, пък после дипломатите да се съобразяват с него, а не той с тях!

Представителят на Австро-Унгария чуква токове и дава тържествено уверение, че от този час нататък сърбите няма вече да нарушават примирието.

Това е славната, забравена история на защитата на Видин. Остава загадката – от къде у българите толкова боеприпаси?!

Тя, както и много други български загадки, е решена от чужденец, макар отговорите да са посочвани и от български изследователи като институцията Боян Драганов.

Тайната носи името на един кораб – „Голубчик“. Негов макет и сега може да се види в музейната експозиция на крепостта Баба Вида. Но за подвига му историците традиционалисти си мълчат. Само споменатият Боян Драганов отбелязва: „Корабът има огромна заслуга сръбската армия да не овладее северозападна България“.

Нека надникнем зад желязната завеса на официалната безлична летопис!

„Голубник“ е построен в Нюкясъл, Англия, през 1858 г. за нуждите на Руското параходно дружество. Водоизместимостта му е 265 тона, движи се от 75-силова парна машина „Компаунд“, дължината му е 40 метра. Военизиран е в началото на Руско-турската война.

На 2 юни 1880 г. морският съд е подарен на България и ляга в основите на Българския военноморски флот. За негов капитан е назначен мичман Луцки. След Съединението той отказва да се върне в Русия, за което е даден на военен съд. 

Капитан Узунов се свързва телеграфически с Луцки, комуто обяснява, че в Свищов има складирано огромно количество снаряди, които са доставени там и останали неизползвани поради превъоръжаването на армията. Но точно те сега вършели работа за също изоставените вече турски оръдия във Видин. Луцки започва всекидневни воаяжи от Свищов до Видин, носейки в трюмовете си хиляди амуниции (колкото може да се поберат). Според Боян Драганов курсовете били общо 45.

Това обаче не решава загадката, а само я задълбочава. Защото е невъзможно да се мине безпрепятствено край сръбските батареи, разположени при Видбол, на една ръка разстояние от Видин. Всяка брегова артилерия в онова време разполага с албуми със силуетите на вражеските кораби, включително и на „Глубчик“.

„Мичман Луцки – пише Андрей Кудин – е опитен моряк. Един дърводелски екип в Свищов денонощно работи по бутафорни надстройки – ручки, каюти, комини, мачти. Всяка привечер с променен силует „Голубчик“ минава край сръбските позиции било с германски, било с австрийски флаг. Сам Луцки в подходяща униформа отдалече поздравява по военному сърбите“!

Заслужава си още малко да разкажем за кораба. Луцки и „Голубчик“ пак са на предна линия по време на преврата на 9 август 1886 г. В този ден мичманът и Захари Стоянов са заедно. На 12 август Луцки отново събира моряците си, заклева ги във вярност на княза и се впуска в гонитба на яхтата, на която е откаран от метежниците Бендеров и Груев княз Батенберг.

Доскоро „Голубчик“ е бил използван от първия княз на Третото българско царство за лятна яхта. Но това е лебедовата песен на Луцки – патрул, воден от подполковник Филов (бащата на Богдан Филов), спират кораба и лично подполковникът нанася побой над мичмана. После той е изгонен, а за командир е назначен капитан Владимир Кисимов – първият български морски капитан.

Корабът ще вземе участие и в потушаването на Русенския бунт, в който на предна линия ще видим героя на Видинската крепост, вече майор Атанас Узунов, който ще поведе Инженерния полк, но ще бъде ударен в гръб, след като е предаден от брат си. Когато оцелелите бунтовници ще се опитат да преминат Дунава, с лодки, те ще бъдат изловени като шарани от матросите на „Голубчик“.

Още същата година, корабът ще бъде преименуван от военното министерство на „Хан Крум“ . Той отново ще се върне във Видин, вече за тържествено посрещане на новоизбрания княз на България – Фердинанд. Величеството обаче първоначално ще откаже да се качи на борда му – като убеден окултист, той смята за опасна поличба да влезе в Българско с кораб, участвал в детронирането на предшественика му.

Година по-късно ще промени мнението си и след като плавателния съд е изпратен за ремонт  в Австро-Унгария, ще го превърне в княжеска яхта.

И с още едно национално събитие е свързан някогашния „Голубчик“. Това е „корабът – пише Боян Драганов – на който се взема историческото решение да бъде обявена независимостта на България“!

Иначе през 1910 г в чест на победата при Видинската крепост, на гаровия площад в дунавския град е издигнат мемориал-костница, известен като „паметника на Скърбящия воин“. Негов автор е скулпторът Андрей Николов, който извайва и бронзовия лъв пред Паметника на незнайния воин в София.




В категории: Новини , История , Войни за освобождение

5
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
5
Приятел на България
12.11.2017 14:13:22
0
0
https://en.wikipedia.org/wiki/Kiril_%C5%BDivkovi%C4%87

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%BE%D1%82#/media/File:Appeal-from-Pirot-citizens-to-Dondukov-Korsakov-27may1878.jpg

https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:Torlakian_dialect#More_on_Cases

"Hi. Let me start by saying how good of a job I think you all did with this page. I have a comment to make about the case system though. Again, I'm not a linguist and my knowledge of Torlakian is intuitive (I was born and mostly raised in the area--S. Serbia). In any case, at least in the central parts of the north-south line between Nis and Vranje, I think there are actually two cases in use, namely Nominative and Accusative. Other cases are formed by prepositions that are added to the Accusative form in most cases. For example, a speaker from Leskovac would say: nom. terasa acc. na terasU gen. od terasu dat. na terasu etc. Also, and this is only valid for Serbia I suppose, the local speakers, besides acknowledging various local variants (some people can actually guess a village or an area within a small region someone is coming only based on the way that person speaks) still talk of three distinct overarching groups of dialects: from north to south they are Nis (nislijski), Leskovac (leskovacki), and Vranje (vranjanski). Pirot is usually exluded from this autoclassification by dismissing the language people speak there as "bugarashki" or Bulgarian-like (no offense to the people or Pirot or Bulgarians meant). I just wanted to add my two cents worth of thought to the discussion. ZT"

http://www.worldcat.org/title/istorija-bugarskoga-naroda-do-propasti-drzave-mu/oclc/878228989

Вижте и какъв "сръбски" литературен/стандартен език е имало в края на 19. век, например книгата:
"История бугарскога народа до пропасти државе му" от Милан Савич. Този тъпак Савич написа книга на сърбо-български език: "државе му" вместо "ньегове државе" не е нито сръбски, нито литературен български, може би е на някой/някои български торлашки говор(и). Очевидно това българско влияние се е окачествило като торлашко (тоест диалектално-сръбско) влияние. Ако е толкова сръбско защо сърбите са махнали този вид изрази от езика им? Това е презрение и пренебрежение на "сръбските" торлашки говори.
Иначе заглавието на книгата е много смешно: коя държава е в пропаст сега? България или Сърбия?
Иначе изглежда че на торлашки се казва "од пропаст му", поне на някои от торлашките говори.
4
Приятел на България
12.11.2017 13:45:58
0
0
Тази причина/този "аргумент" важи и за втората световна война, когато България отново атакува Сърбия/Югославия, или по-точно отдава територията си на германците за да нападнат сръбската част на Югославия. Това че България е позволила на НАТО въздушно да нападне Югославия през 1999 г. не може да е аргумент защото 1999 г. е вече далечна година, антична история е, а България още не беше член на ЕС и НАТО.
В днешно време, след като е ясно че България, като член на ЕС и НАТО, вече не може да я нападне, иначе отдавна би била направила това, Сърбия няма никакво основание да продължи с окупацията на тези български земи.
3
Приятел на България
12.11.2017 13:35:00
0
0
Иначе американците и англичаните са се противопоставили и за кражбата на Южна Добруджа, за разлика от руснаците които са съюзници на сърбите и румънците през първата световна война (руснаците са били съюзници на сърбите почти винаги, а на румънците са подарили Северна Добруджа).
2
Приятел на България
12.11.2017 13:31:25
0
0
Да не говорим и за процента на сърбите там през 1919 г. и сега, както и за процента на румънците в Южна Добруджа през 1913 и през 1940 г.
1
Приятел на България
12.11.2017 13:28:18
0
0
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B8#.D0.A2.D0.B5.D1.80.D0.B8.D1.82.D0.BE.D1.80.D0.B8.D0.B0.D0.BB.D0.BD.D0.B8_.D0.BF.D1.80.D0.B5.D1.82.D0.B5.D0.BD.D1.86.D0.B8.D0.B8_.D0.BD.D0.B0_.D0.9A.D0.A1.D0.A5.D0.A1_.D0.BA.D1.8A.D0.BC_.D0.91.D1.8A.D0.BB.D0.B3.D0.B0.D1.80.D0.B8.D1.8F

" Така, въпреки противопоставянето на делегата на САЩ и без да дочакат окончателното решение на международната комисия по определяне на границата, на 6 ноември 1920 година сръбските войски окупират териториите около река Тимок, част от Трънско и околиите на Цариброд и Босилеград."

Основната, може би единствената причина и "аргумент" на сърбите за крадене тези български територии беше това че България 2 пъти е нападнала Сърбия, през 1913. и 1915 г. така че на Сърбия й била нужна стратегическа граница, както на Румъния в случая с Южна Добруджа. В днешно време, след като е ясно че България, като член на ЕС и НАТО, вече не може да я нападне, иначе отдавна би била направила това, Сърбия няма никакво основание да продължи с окупацията на тези български земи.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки