Почитаме паметта на видния иконописец и храмостроител св. Пимен Зографски
03 Ноември 2016, Четвъртък
Приподобният изографисва образа на закрилника на българския народ – св. Иван Рилски, в Сеславския, Куриловския и Черепишкия манастир
Автор: Янко Георгиев
На 3 ноември българската православна църква почита паметта на знаменития иконописец и храмостроител преподобни Пимен Зографски, наричан още Софийски.
Той се ражда в София на вододела между края на XVI и началото на XVII век. Родителите му дълго се молили Бог да ги дари с наследник, докато веднъж на майка му се присънила св. Богородица – цялата в бяло, която й рекла, че ще роди син.
Пимен появява на бял свят в деня на първовърховните апостoли Петър и Павел и при светото си кръщение бива наречен Павел. Името си Пимен получава, когато бива постриган в монашество в българския атонски манастир „Зограф” в Света гора.
В житието на светеца се отбелязва, че когато вече е на 55 години, по време на молитва му се явил небесният покровител на Зографската обител – св. великомъченик Георги Победоносец, който му съобщил Божията воля – да бъде пастир на своя еднокръвен народ, който е останал без духовни водачи.
И Пимен се отправя към България, която по това време изнемогва и превива глава под османския ятаган. Със себе си взима своя ученик Памфилий, който по-късно написва житието му, което днес се съхранява в библиотеката на Зографския манастир в Атон.
В продължение на години преподобният успява да обиколи почти цяла България, за да проповядва Божието слово и да утвърждава православната вяра у народа.
През това време Пимен изгражда и ремонтира много храмове – смята се, че е построил и обновил около 300 църкви и 15 манастира, като собственоръчно ги украсявал със стенопис. Негово дело са образите на закрилника на българския народ св. Иван Рилски, изографисани в Сеславския, Куриловския и Черепишкия манастири.
Края на живота си преподобният посреща в Черепишкия манастир, който сам е построил. Там и предава тялото си на земята на 3/16 ноември 1610 г.
Впоследствие турски разбойници подпалват светата обител и тя запустява. Тогава монасите на Суходолския манастир, също изграден от св. Пимен, откриват неговия гроб и пренасят мощите му – „цели и нетленни“, в своя манастир, който тогава се намирал в пределите на българската Видинска епархия, но днес попада на територията на Сърбия, близо до Княжевац.
За пренасянето на мощите на св. Пимен, смятан за закрилник на българската столица София, пише и хилендарският монах Паисий в своята „История славянобългарска“.
В него той нарежда преподобния като светец в отдела „Просияли български светци“ и отделя немалко място на личността и дейността му. „Тоя св. Пимен се грижел, трудел и направил много черкви и обновил манастирите в Софийска епархия, оттам бил родом. След това обновил Черепишкия манастир край река Искър. Тук и починал“.
Денят на св. Пимен Зографски у нас се чества и като празник на българските художници и на реставраторите.
