Почитаме паметта на видния иконописец и храмостроител св. Пимен Зографски


Почитаме паметта на видния иконописец  и храмостроител св. Пимен Зографски
03 Ноември 2016, Четвъртък


Приподобният изографисва образа на закрилника на българския народ – св. Иван Рилски, в Сеславския, Куриловския и Черепишкия манастир

Автор: Янко Георгиев

На 3 ноември българската православна църква почита паметта на знаменития иконописец и храмостроител преподобни Пимен Зографски, наричан още Софийски.

Той се ражда в София на вододела между края на XVI и началото на XVII век. Родителите му дълго се молили Бог да ги дари с наследник, докато веднъж на майка му се присънила св. Богородица – цялата в бяло, която й рекла, че ще роди син.

Пимен появява на бял свят в деня на първовърховните апостoли Петър и Павел и при светото си кръщение бива наречен Павел. Името си Пимен получава, когато бива постриган в монашество в българския атонски манастир „Зограф” в Света гора.

В житието на светеца се отбелязва, че когато вече е на 55 години, по време на молитва му се явил небесният покровител на Зографската обител – св. великомъченик Георги Победоносец, който му съобщил Божията воля – да бъде пастир на своя еднокръвен народ, който е останал без духовни водачи.

И Пимен се отправя към България, която по това време изнемогва и превива глава под османския ятаган. Със себе си взима своя ученик Памфилий, който по-късно написва житието му, което днес се съхранява в библиотеката на Зографския манастир в Атон.

В продължение на години преподобният успява да обиколи почти цяла България, за да проповядва Божието слово и да утвърждава православната вяра у народа.

През това време Пимен изгражда и ремонтира много храмове – смята се, че е построил и обновил около 300 църкви и 15 манастира, като собственоръчно ги украсявал със стенопис.  Негово дело са образите на закрилника на българския народ св. Иван Рилски, изографисани в Сеславския, Куриловския и Черепишкия манастири.

Края на живота си преподобният  посреща в Черепишкия манастир, който сам е построил. Там и предава тялото си на земята на 3/16 ноември 1610 г.

Впоследствие турски разбойници подпалват светата обител и тя запустява. Тогава монасите на Суходолския манастир, също изграден от св. Пимен, откриват неговия гроб и пренасят мощите му – „цели и нетленни“, в своя манастир, който тогава се намирал в пределите на българската Видинска епархия, но днес попада на територията на Сърбия, близо до Княжевац.

За пренасянето на мощите на св. Пимен, смятан за закрилник на българската столица София, пише и хилендарският монах Паисий в своята „История славянобългарска“.

В него той нарежда преподобния като светец в отдела „Просияли български светци“ и отделя немалко място на личността и дейността му.  „Тоя св. Пимен се грижел, трудел и направил много черкви и обновил манастирите в Софийска епархия, оттам бил родом. След това обновил Черепишкия манастир край река Искър. Тук и починал“.

Денят на св. Пимен Зографски у нас се чества и като празник на българските художници и на реставраторите. 





В категории: Новини , Вяра , Църкви и манастири , Светии и свещеници

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки