Наши килимарки тъкат шедьоври за Версай


Наши килимарки тъкат шедьоври за Версай
01 Ноември 2016, Вторник




Автор: Диана Славчева

Килимарството е един от най-старите художествени занаяти в областта на българското приложно изкуство. През вековете у нас са съществували множество негови центрове, особено през Възраждането, когато занаятът достига своя разцвет – в Сливен, Габрово, Панагюрище... Но школите, които развиват уникални български традиции, са котленската и чипровската.

Славата на България по света днес разнася и фабриката във велинградското село Костандово, макар килимите, които излизат оттам, да са изпълнени предимно по западни модели. За сметка на това пък около 30 от тях красят покоите на различни членове на британската кралска фамилия. Ръчно изработени костанденси уникати имат в домовете си и внучката на Чърчил, както и рокзвездата Мик Джагър – заклет фен на нашите тъкани постелки. Той например притежава и още 16 синьо-бели малки котленски килима.

С тъкани в Костандово са застлани още стаята на цар Борис III в Рилския манастир, кабинета на бившият британски премиер Тони Блеър, дворецът „Озбърн” на остров Уайт във Великобритания, построен като лятна резиденция на кралица Виктория; виенският музей „Алберт“, историческата резиденция Девентър в Холандия и гостната в замъкът „Ануик“, където е заснет един от филмите за легендарния магьосник Хари Потър.

Ръчен килим от клиенската листа на фирмата
Ръчен килим от клиенската листа на "Хемус" ООД

Сега „Хемус“ ООД – фирмата, на която е предприятието, е получила поръчка за изтъкаването на два килима за двореца във Версай край Париж. В момента се разработва техния дизайн, който е в съзвучие с традициите от времето на Луи ХV.

По принцип килимите на велинградската компания не са масово производство и не могат да бъдат намерени в нито един магазин – нито у нас, нито в чужбина. Те се изпълняват по индивидуални единични проекти, които се създават съобразно спецификата на дома, в който ще влязат. Уникатите се превръща с годините в семейна ценност, която бива предавана от поколение на поколение сред наследниците.

“Килимът исторически винаги е бил най-скъпата и важна част от интериора. В миналото се е смятал за семейна реликва и инвестиция, защото с времето стойността му нараства” - изтъкват от „Хемус“ ООД. И разкриват една любопитна подробност – с годините и с употребата си качеството и цената на ръчния килим повече нарастват. От фирмата се хвалят, че някои от уникатите, които са създадени в Костандово преди двадесетина години, днес се появяват на двойна цена на аукциони в Западна Европа.

Преди време стари килимарки от Котел пък споделиха пред екип на „Десант“, че някога с продажбата на един котленски килим в чужбина човек е можело да си купи лека кола.  Апропо, в последните години и тамошната кооперация „Котленски край“ също работи само по поръчки – или на чужденци, или на живеещи зад граница заможни българи. Последно в Котел изработиха няколко килима за наш сънародник от САЩ, като единият от тях е за българско училище зад Океана, а друг – за една американска църква.

И докато в Котел и Чипровци продължават да работят типично български модели, в Костандово пък, където продукцията е по западен образец, са заложили на стопроцентовото използване на български материали – фина вълна и памук. При това, в процеса на обработката, за разлика от други производители, не използват никакви химикали или избелващи препарати.

Ще се върнем за малко в Котел, за да споменем, че в стари времена котленките са багрили вълната с естествени бои. Черната краска добивали от елхови кори, жълтата – от корените на дивия пелин, във виолетово багрела отварата от метличина и див мак, а зелен цвят получавали от листата на дивата ябълка.

Сега обаче в текстилната индустрия масово са навлезли химическите бои. И велиградчани използват за оцветяване най-качествените и скъпи от тях, които са швейцарско производство. Те са толкова безвредни, че ако се разтворят във вода, тя остава почти годна за пиене. Отпадните води от процеса на боядисване пък са в пъти по-малко замърсяващи от тези, които изхвърля една домашна перална машина – изтъкват от „Хемус“ ООД.

Компанията е инвестирала много в лаборатория за боядисване, в която може да се създаде всеки цвят, който човек може да си представи, като той не се повлиява от употреба, нито избелява от излагането му на пряка слънчева светлина. За времето, в което работи, фирмата е създала цяла палитра от над 6000 цвята, които могат да бъдат безпогрешно повторени.

Тамошните килимарки създават на становете си дори тъкани картини, които преди две години наредиха в Музея за историята на София в изложба под надслов „Да твориш в Родопите“. Тя бе определена като истинска сензация за света на килимарството, тъй като за първи път бяха показани килими, пресъздадени едно към едно с всички светлосенки и нюанси от платната на художника Петър Баръмов.


Картина, изтъкана в Костандово по творба на художника Петър Баръмов

Цехът в Костандово може да се похвали и с още нещо забележително – тук тъкачките работят най-големия стан в Европа. Наричат го „стана на кралицата“ и съоръжението вече се е превърнало в истинска туристическа атракция. За да видят това чудо, фирмата посещават много чужденци, като най-голям интерес проявяват скандинавците и групите от Китай.


В категории: Традиции , Занаяти

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки