Поводът е честванията около 160-годишнината от рождението на великия художник, известен на света като българския чех.
Автор: Десант
Настоящата 2016 г. се свързва с името на големия приятел на България и велик художник Иван (Ян) Мърквичка (1856 – 1938).
Тази 160-годишнина е поводът в Българския културен институт в Прага да се организира изложба, посветена на твореца от Чехия, свързал живота и творчеството си с България.
Едва ли можем да си представим изграждането на следосвобожденската ни култура без неговата личност. В края на първото десетилетие на ХХ в. влиянието на чешкия художник върху развитието на организирания художествен живот в България вече е определящо. Лидерската му позиция в Рисувалното училище, в Дружеството на художниците в България и списание „Изкуство“ го превръщат в една от най-авторитетните фигури в следосвобожденската ни култура.
Изложбата „Иван Мърквичка – българския чех (1856 – 1938)“ е организирана от Посолството на Република България в Чехия, Българският културен институт, Софийска градска художествена галерия и Националната художествена академия в партньорство с Народната галерия в Прага, Западночешката галерия в Пилзен, Регионалния исторически музей – София, и Държавна агенция „Архиви“.
В нея са включени творби от фонда на Софийска градска художествена галерия, Народната галерия в Прага, Западночешката галерия в Пилзен.
Куратори на изложбата са Аделина Филева (директор на Софийска градска художествена галерия) и Милена Балчева-Божкова (уредник „Музейна сбирка“ на Национална художествена академия).
Биографията на Иван (Ян Вацлав) Мърквичка в дати:
1877 г. - Завършва Пражката академия за изобразителни изкуства при проф. Антонин Лхота, след което специализира в Мюнхенската академия за изобразителни изкуства при проф. Ото Зайц 1882 г. – заминава за България, където започва да работи като учител по рисуване в Пловдивската мъжка гимназия 1884 – 1887 г. – сътрудничи като художник в чешките списания „Zlata Praha“ и „Kvetu“, изпращайки им скици от България 1886 г. – първа съвместна изложба с художника Антон Митов в Пловдив 1889 г. – установява се в София, където започва да преподава рисуване в Софийска мъжка гимназия 1890 г. – първа самостоятелна изложба в София 1892 г. – участие в Първото българско земеделско промишлено изложение в Пловдив 1894 г. – организира заедно с проф. Иван Шишманов, Б. Михайлов, Г. Канела и др. първото сдружение на български художници, наречено „Дружеството за поддържане на изкуството в България“, на което става и един от подпредседателите. 1894 г. – заедно с художниците Антоний Пиотроский, Йозеф Обербауер и Антон Митов илюстрира романа „Под игото“ на Иван Вазов 1894 г. – създава известната си творба „Ръченица“ 1895 г. – започва издаването на списание „Изкуство“ с редактори Иван Мърквичка и Антон Митов 1896 г. – пръв директор на Държавното рисувално училище в София, оставайки на този пост до 1909 г. 1910 г. – организатор и ръководител на българската художествена зала на Венецианската международна художествена изложба 1915-1918 г. – пребиваване в Македония 1918 г. – член-кореспондент на Българска академия на науките 1921 г. – напуска България и се завръща в родината си 1936 г. – юбилейна изложба в Прага по случай неговата 80-годишнина 1938 г. – умира в Прага
