Да си спомним за създателя на безпощадната Драгиева хватка


Да си спомним за създателя на безпощадната Драгиева хватка
30 Септември 2017, Събота


Признат в цял свят заради запазената си марка в спорта, победил стотици велики съперници на тепиха, преодолял и оцелял след интригите на комунистическата власт срещу него, тренирал няколко поколения шампиони, той умира в родината си през 2006 г. На 79 години, с окаяна пенсийка от 90 лева.

Автор: Севдалина Пенева

Драгия Колев е една от най-ярките ни звезди в спорта за всички времена, а името му разнася славата на България по света десетилетия наред. Дори да не знаете точно кой е той, не може да не сте чували за безпощадната „драгиева хватка“ в борбата, от която „умиране има, отърване няма“, както казва самият й създател.

Признат в цял свят заради запазената си марка в спорта, победил стотици велики съперници на тепиха, преодолял и оцелял след интригите на комунистическата власт срещу него, тренирал няколко поколения шампиони, той умира в родината си през 2006 г.

На 79 години, с окаяна пенсийка от 90 лева.

Принуден от беднотията да си донажда към мизерните доходи с овчарлък.

В родния му град Нова Загора пък вече две години се търсят едни 200 лева, за да се постави паметна плоча на бащината му къща. За това има решение на Общинския съвет от 2014 г., но явно то няма да бъде изпълнено и тази година. Всеки път, щом стане дума за парите в памет на големия борец, започва унизително препиране между кметската управа и съветниците.

И за капак на българската срамна „благодарност“, турнирът по спортна борба за момчета и момичета в Нова Загора, който близо десетилетие носи неговото име - „Драгия Колев“, днес е прекръстен на „Новозагорска слава“.

Кой е Драгия Колев Драгиев?

Роден е на 13 декември 1927 г. в Нова Загора. Бащината му фамилия е Чобанов, но бъдещият майстор на спорта е принуден да я смени и да се представя в спортните среди като Драгиев. Това се случва през 1977 г.

То това време вече улегналият и натрупал слава майстор на спорта чака назначение като треньор на новозагорския отбор по борба, за което мечтае отдавна. Договорът за работа така и не пристига. В зловещия репресивен орган на комунистическата власт - Държавна сигурност, е постъпил донос, че Драгия не вярва във светлия социализъм, което преди 40 години се смяташе от властта за сериозно престъпление.

Като доказателство за твърденията си доносникът докладвал, че борецът се занимава с „частно животновъдство“, спомня си дъщерята на славния спортист Кина Драгиева Петрова.

Не че е било забранено да се гледат овце или крави в дворовете, но първо, на това не се гледаше с добро око и второ, предизвикваше завист у тези, които бяха наемни работници в ТКЗС-тата (трудово кооперативно земеделско стопанство, уточнение на по-младите, които не живели в епохата на соца, б.а.), разказва Кина.

Така или иначе, партията-майка БКП не му оставя друг избор, освен да продължава да отглежда овце и от това да издържа цялото си семейство.

Легендарната си хватка прилага за първи път

на републиканско първенство през 1952 г. в София, където спечелва шампионската титла в категорията до 83 кг. За драматичния момент разказва самият Драгия Колев пред медиите в заника на дните си, месеци преди да почине.

Опитал се да направи захват на противника, когато самият той е бил в партер. До този момент опитът за прихващане ръцете на съперника се смятал за безперспективен. Но интуицията на Драгия го накарала да опита. И рискът се оказал оправдан.


“Цялата работа най-общо е следната: влизам му аз на противника в краката. Неговата реакция, естествено, е да ме хване за кръста. Тогава аз го хващам за ръцете. И като се извъртя на една страна, той пада в мост. Аз съм отгоре му, натискам му ребрата и дано не сте вие в ролята на жертвата, защото умиране има, спасяване от туш няма.”

Драгиевата хватка е патентована около 50-те години на 20-и век, за което


авторът й получава само морална награда.


След доноса и намесата на ДС в битието му през 1977 г., той прекратява активната си състезателна дейност. И се изолира от света, с многобройните си титли и медали от спечелени битки, които обаче не му носят пари.

Ето и някои от най-големите му победи. През 1952 г. той е шампион в категория до 73 кг, през 1955 г. го обявяват за отличник в спортната дейност, а през 1969 г. получава званието „майстор на спорта" по свободна борба.

Една от любимите му сентенции е била: „Овцата и комунистът наяждане нямат".





В категории: Новини , Българските родове , И ний сме дали нещо ...

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки