Всеки вече може да сготви „Гозбите на старите българи“
13 Октомври 2016, Четвъртък
В българското семейство някога готвенето е било истински ритуал. Нямало е заведения за „бързо хранене“, нямало е кулинарни щандове нито пък полуфабрикати, които да „спасяват“ менюто на фамилията, когато на домакинята не й е оставало време да сготви покрай останалата шетня.
Самата кухня на българина от ХІХ и началото на ХХ век изобщо не е приличала на днешната – ястията се забърквали от истински продукти, които сега наричаме „еко“, без никакви Е-та, модифицирани нишестета, соеви протеини и пр.
В онези години приготвянето на храната понякога отнемало цял ден. Само за приготвянето на кекс например яйцата се биели с тел близо час. И макар повечето манджи да били прости и без кой знае какви гурме масрафи, народът отбелязвал: „Яде коприва, пък носи коприна“!
Тайните на този позабравен вече кулинарен свят разкрива книгата „Гозбите на старите българи“, която вече е в книжарниците, а на 13 октомври (четвъртък) от 17.30 ч. ще бъде представена в ловешката Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев”. Изданието предлага любимите рецепти на известни с гастрономическите си умения наши писатели, поети, политици и обикновени българи от старо време, сред които Алеко Константинов, Петко Р. Славейков, Тодор Бурмов, Драган Цанков, Чудомир, Султана Рачо Петрова и дори Константин Иречек.
Съставителките на сборника – литературоведът Румяна Пенчева и философът Мирела Константинова, се запознават по време на честване на 120-годишния юбилей от първото издаване на романа „Под игото“. Но не само Иван Вазов косвено съдейства за реализирането на този проект. Решаваща е една тетрадка с готварски рецепти на прислужницата в дома на Стилиян Чилингиров, която вдъхновява идеята за „Гозбите на старите българи“.
Мнозина от нашите писатели и политици се оказват любители на хубавата трапеза. Техните писма, дневници, спомени и бележници, достигнали до нас, пазят любопитни подробности за техните предпочитания в храненето. Използвани са и данни, открити в стари кулинарни книги, вестници, исторически четива, домакински списания и архиви.
Някои от изнесените факти днес изглеждат наивни и дори предизвикват усмивки, но са изключително интересно свидетелство за времето си. А за съвременния български читател остава изкушението да сервира на масата си основно блюдо или сладкиш, каквито са забърквали известни личности от близкото и далечното ни минало.
Боб чорба с чесън (Константин Иречек)
300 г зрял боб, 5 червени печени чушки, 1 глава чесън, 1 глава лук, 1 домат, растителна мазнина, чубрица, сол, червен пипер.
Бобът накисваме от вечерта в студена вода. На следващия ден слагаме в тенджера и варим 15-20 мин. Изцеждаме първата вода и изхвърляме. Наливаме нова студена вода и слагаме да заври. Щом заври, нарязваме чушките, лука, чесъна и добавяме към боба. Посоляваме и варим около 1 ч на тих огън. Добавяме настърган домат и чубрицата и варим още около половин час. Правим запръжка и добавяме към боба. Запръжката правим от растителна мазнина, брашно и червен пипер. Оставяме да ври със запръжката 10 мин и снемаме от огъня.
Сервираме чорбата топла, поръсена с джоджен и магданоз.
