Издаваното на 40 езика престижно списание „Нешънъл джиографик“ посвети тазгодишния си октомврийски брой на българския поет и революционер Христо Ботев. Авторът на статията е Любомир Кюмюрджиев – бивш учител по български език и литература, преводач и редактор на редица книги, който от 8 години работи за авторитетното издание.
Покрай биографичните сведения за видния ни национален герой, той се спира и на различните версии за това как и къде загива той, като отделя специално внимание и на въпроса отнася ли в гроба си някаква мрачна тайна един от създателите на Ботевата чета – Никола Обретенов.
„Много е писано за втората голяма битка на четата във Врачанския Балкан, за мистериозния последен съвет на щаба и за още по-загадъчните обстоятелства на Ботевата смърт. Поетът се надигнал, за да огледа околността... не, бил се отдалечил по малка нужда... всъщност сам се застрелял, отчаян от развоя на събитията... бил ударен от куршум, дошъл от посоката на останалите четници... или пък въобще не загинал?!...
„До момента имаме само това, което са разказали Ботевите четници – припомня Ася Николова от музея в Калофер. – Вярно е, че има много противоречия, включително в показанията на едни и същи хора – но другото са теории, за които липсват доказателства.
Бихме искали нещо, на което да се позоваваме с по-голяма сигурност, отколкото на човешки спомени... всички знаем, че те се нещо относително. Все пак това, с което разполагаме до момента, ни кара да смятаме, че Ботев е загинал в Балкана от вражески куршум.“
Съдбата на останалите четници е относително ясна – от общо 198 души загиват 94, 26 са заточени, 2 умират в затворите, 76 дочакват свободата на България. В годините след Освобождението неколкократно са правени опити да се установи точното лобно място на поета – врачанските лозя, Веслец, Йолковица... друго?“ – подклажда любопитството на читателите Любомир Кюмюрджиев.
Христо Ботев е бил голям-не велик журналист-нека четем неговите статии и стихове.Умен,народен сърцевед-психолог на своя български народ,желаещ да воюва и е застанал начело на четата-знаейки,че може да загине в битки ср.турците.Родните краища на Ботев са били хайдушките градове Калофер и Сопот от тях той е носил духа на изключителен българин и войвода.Противно на хвалбите в наш български стил-начин-не всяко село във Врачанско било готово да въстане.Нямало пушки по селата-турците през погрома на въстанието от 1850 година взели оръжието от Видинска и Врачански области,което имали българите.В селата Горна и Долна Кремена имало отряд селяни,който бил готов да се вдигне на оръжие и да влезе в Ботевата чета,но турците усетили тази подготовка и пратили отряди около тези села-българите от тях се пръснали по домовете си.Спорно е по,кой начин е загинал Ботев-дали е убит от турски войник-отличен стрелец или е бил прострелян от двама или трима свои четници,защото великият поет установил кражба в касата с парите на четата още в Букорещ.Захари Стоянов е писал-Убиха Ботев,че да му запушат устата.За тези спорни хипотези нека говорат турските и българските архиви.Нищо не намалява подвига на четата на Христо Ботев и самият и вожд.В четата и сред българският народ не всички са били идеални.180 год.сме били под византийска власт-тя е променила мисленето и делата на много българи от поколения до поколения.
