За първи път книгата бе представена по време на честванията на 100 г. от Добричката епопея, когато официално бе открит и паметника на ген. Иван Колев
Автор: Светлана Николова
На 5 октомври от 19,00 часа в Обреден дом – Тутракан ще бъде представена книгата „Те загинаха за Добруджа“. Внушителното издание, съдържащо 882 страници, е дело на двама историци от музея в Добрич – Радослав Симеонов и Петър Бойчев.
За първи път книгата бе представена пред публика в Добрич, по време на честванията на 100-годишнината от драматичните събития, влезли в историята като Добричка епопея. На този ден тържествено в града бе открит паметник на бащата на българската конница ген. Иван Колев.
Половината от средствата за изграждането на мемориалния комплекс осигури лидерът на НФСБ Валери Симеонов. Той бе и един от първите, които получиха като дар фундаменталния труд на двамата музейни експерти – като спомен и заслужен комплимент за заслугите му, свързани с достойното почитане на великия пълководец, разгромил войските на Русия и Румъния в Добруджа през 1916 г.
Принос към подготвянето на „Те загинаха за Добруджа“ имат и музеите в Тутракан и Добрич – там, където се намират двете най-големи военни гробища на територията на страната от времето на Първата световна война.
Съвременната ни историография отдавна се нуждаеше от такова ценно издание, защото в него са поместени имената на всички български войници и офицери, загинали на Добруджанския и т. нар. Серетски фронт по време на Голямата война, архивни данни, карти, схеми, снимки, справочен апарат и др., казва за изданието академик Георги Марков.
Огромен е броят на нашите сънародници, които търсят следите на своите дядовци и прадядовци и пазейки оскъдни документи или пожълтели от времето снимки, търсят във военните ни гробища свидетелства за техните предци.
Най-често те обикалят стотици километри и дори не знаят къде да търсят дирите на отдавна изминалите времена. Именно личните срещи с тези хора подтикват авторите да започнат издирване на имената на героите, дали живота си за България, като преценяват, че тази колосална работа би била най-подходящия израз на признателност към паметта им, споделят от своя страна подбудите да пристъпят към това близо 10-годишно проучване авторите.
В началото на зараждане на идеята – в далечната 2006 г., двамата все още не знаят, че ще се сблъскат с продължителна и отговорна задача, която ще обсеби ежедневието им години наред. В началото на изследването те проучват топонимията в Северна Добруджа, както и историята на отделните войскови части, воювали на Добруджанския фронт през периода 1916 – 1918 г.
В хода на проучването възниква идеята да се осъществи научноизследователска експедиция по бойния път на Трета българска армия, като първата се провежда през 2007 г., а след това следват още четири – през 2008, 2010, 2013 и 2016 г. По време на тези експедиции те успяват да обходят между 150 и 200 обекта, където са били водени битки или места, за които имат данни за погребани български военни чинове.
В процеса на работа те установяват, че българските гробища на територията на Румъния са били най-брутално и целенасочено унищожавани от румънските власти още в първите две десетилетия след края на войната, за да се заличи споменът за освобождението на Добруджа по време на Първата световна война.
Авторите класифицират българските военни гробища в Румъния в четири основни групи. Първата и най-многобройна група са тези, възникнали на терена на самото полесражение или в непосредствена близост до позициите или полевите болници.
Втората група са войнишките паметници, издигани в дворовете на църквите и погребения, извършвани в манастирски комплекси.
Третата група войнишки паметници в Северна Добруджа са погребенията, извършвани на терените на селски и градски гробища, в училищни и частни дворове.
Четвъртата и най-интересна група са изградени и обособени като класически военни гробища, обикновено разположени на територията на граждански гробища.
Публикуването на 15468 имена на загинали български войници и офицери в Първата световна война, дали живота си за Добруджа, ще позволи да се възстанови съдбата им и мястото на погребване, където потомците ще могат да поднесат цвете и да се преклонят в тяхна памет.