Автор: Галя Асенова, автор и водещ на предаването „От българско, по-българско” по телевизия СКАТ
18 ч. минава, когато включвам новините на държавната телевизия. Неочаквано в студиото се появява млад телевизионер, обвързан с предаването „България открай докрай”, което ме е изненадвало приятно с присъствието на неизвестни личности и факти. Тогава съм се радвала на находките на младите и откривателството им в наше време и то в посоката на род и родина.
Сега ме смути патетиката, с която се представя откритието на 140-годишното знаме, преживяло времето в малкия музей на още по-малкото селце Черни Вит. Много празно ми звучат от екрана думите, че „там, до село Рибарица, до една рекичка е бил убит Бенковски”. Историята ни го е казала точно и е опоменала Костина.
Захари Стоянов не е пропуснал да отбележи фактологическия материал. Интересното е, че местните хора от Тетевенско и най-вече от Черни Вит могат да разказват, защото истините се предават от поколение на поколение. И най-малките в селото ще ви заведат в пещерата закрилница. Ще посочат местата с пътеките, по които са стъпвали бунтовниците - радетели за свободата ни. Те там си го знаят.
А доколко го знаят онези, които трябва да се погрижат всичко това да бъде съхранено?! Аз видях знамето реликва преди десетилетия, когато снимахме фолклорното предаване „С бъклица и дрян”. И пак за държавната телевизия.
Преди 7-8 години екип на телевизия СКАТ снима клипове на народния певец Марин Иванов в Черни Вит. Колегите проникнаха и в пещерата, и по поляните на Дивчовото, и по баирите над селото и изработиха един от най-вълнуващите клипове на песента „Какво ми се чуе”.
Оригиналното знаме с извезаните „Свобода или смърт” е акцент в творческите търсения, а сюжетната линия представя самия процес на ушиване на знамето. За снимките местните хора изнасят знамето, но с уговорката да се пази като светиня.
След завършване на продукцията многократно се е коментирал снимачният момент с изнасяне на знамето. Покойният вече Марин Иванов казваше, че го пазят и не го дават в музея, „за да не се потуляса някъде”. Клипът непрекъснато излиза от рубриката „От раклата на СКАТ” и това знаме се представя на вниманието на широката зрителска аудитория от милиони у нас и по света. Как за тези години никой отговорен не е видял, потърсил и процедирал, съобразно законите, за да се съхрани реликвата?!
Въпросният Бай Марин, който в кадър целуна знамето и го предаде в Черни Вит, едва ли го е съхранявал зад вратата... Ако БНТ1 бе задала въпроса дали друга медия е снимала реликвата, щеше да разбере на какво лично място, в художествена продукция за много поколения напред, е била поставена пред обектива.
Не е нужно „да се бием в гърдите” колко сме велики с новото откривателство. Добре е, че спасяваме една светиня! Дали обаче така трябва да навлизат в новините непроверени данни и факти, за да регистрираме откривателството си?
Оповестявайки новината като сензация, дали не трябва да се върнем по-назад в историята, за да разчетем регистрираните данни?! Не на последно място – дали не трябва да наблюдаваме по-внимателно медийните излъчвания, колкото и да не им вярваме понякога, за да „четем между редовете” и... за да видим някой и друг обект, който вече е открит, а ние го обявяваме за наша находка!
В момента ме мъчи и друг въпрос: дали не робуваме на манията за откривателство в ново време? Защото това знаме доскоро нямаше нито една дупчица от нараняване, пазеше се прецизно, почиташе се от хората, които всяка година съживяват паметта на Бенковски на лобното му място, организират възстановки на събитията...
А на Събора на Богородица „От Тимок до Вита” пеят песните, създадени от предците за овековечаване на героичната борба за свобода и независимост.
Може би просто не се виждаме, не се чуваме... А за разбиране - и дума да не става. Ако беше зададен въпроса: снимано ли е това знаме?, щеше да стане ясно, че кадрите с него са видели многогодишен живот.
Не е нужно да бием барабана на голямото откривателство. По-важно е да се усещаме и разбираме какво казваме и показваме, за да реагираме своевременно и опазваме националните си ценности!
А песента „Какво ми се чуе” с това знаме на Бенковски направи един от най-стойностните разкази за величието на подвига и пътят към Свободата!
