В Баничан отваря обори първият у нас приют за магарета


В Баничан отваря обори първият у нас приют за магарета
Снимка:
29 Септември 2016, Четвъртък




Автор: Дина Харизанова

Една пролетта на гости ми беше едно английско семейство. Съпрузите искаха да видят щъркели – на Острова такива птици били рядкост. Та ги заведох в близкото до морето село Димчево – там на всеки електрически стълб има щъркелово гнездо.

И докато охахавените британци ахкаха, сочейки с ръка птиците, изведнъж от някаква уличка изприпка едно магаре, което само с един замах на опашката си сложи край на възторзите около щъркелите и фокусира изцяло вниманието на чужденците върху собствената си скромна персона.

Оказа се, че в добрата стара Англия, да видиш живо магаре е почти равно по вероятност от това да срещнеш извънземни. Горе-долу такова вече е положението и у нас. И ето че се стигна до откриването на резерват за клепоухите.

Той отвори врати в четвъртък край гоцеделчевското село Баничан. Домът за стари, немощни или ненужни магарета е организиран от подразделение на швейцарската организация за защита на животните „Вeтеринари в действие“. Той заема площ от 250 декара и има три магарилника и пасища, като капацитетът му е 60 „квартиранти“. Като начало в „Долината на магаретата“ са настанени 17 обитатели.

Швейцарците предоставят безвъзмездно и грижи за около 200 магарета в региона, които се полагат от добре обучен мобилен екип. За да се възползват от услугите му, собствениците трябва да се закълнат, че когато остареят инатливите им добичета, няма да ги продават за месо и суджуци, а ще ги предадат в приюта.

Селото Баничан не е известно само с магарешкия резерват. То например е начело на класацията за най-много църкви на глава от населението у нас. Шест християнски храма бият камбани в населеното място с около 5000 жители.

Но може би най-голяма популярност му носи баничанският лук. И този уникален местен сорт вече е на изчезване – също като магаретата. Та в известен смисъл Баничан се явява и резерват за специфичния кромид, чиито глави достигат до 10 см. в диаметър и са на много слоеве.

Вкусът на сочната му розова сърцевина е хем сладникав, хем леко налютява. Полива се с вода от множеството тукашни минерални извори и се вярва, че именно тя придава неповторимия му вкус.

Някога той е бил истинско богатство за баничани, които заменяли по пазарищата сплитовете с него срещу боб и картофи.


В категории: Новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки