На 25 септември се навършиха 76 години от Освобождението на Каварна от румънска окупация и от възвръщането на Южна Добруджа в пределите на България по силата на Крайовската спогодба от 7 септември 1940 г.
Градът посреща българските моряци със запомнящ се ритуал на пристанището, с военна церемония и музика на площада. А в „градската градина се слага огромна на¬родна трапеза с епически размери“.
Един от най-популярните варненски журналисти – Александър Бегажев (1898 – 1970), участва със свой репортаж „Освобождението на Каварна” в богато илюстрирания брой на най-авторитетното българско морско периодично издание през първата половина на ХХ век – списание „Морски сговор”, който е изцяло посветен на освобождението на Южна Добруджа.
Бегажев по неповторим и затрогващ начин проследява участието на българските военни моряци, под командването на началника на флота контраадмирал Асен Тошев (1893 – 1966), възвръщането на Каварна след две десетилетия румънска окупация. „От началника на флота до последния моряк в клоната всички биват окичени от каварненки с десетки тъкани кърпи и ризи, везани с красиви добруджански шевици. Флотската музика тресе сградите по двете страни на улицата със славните звуци на бойните маршове...“
Нека се върнем 76 години назад и заедно с Бегажев да съпреживеем тази неповторима и дългоочаквана от каварненци радост, която остава „запечатана за цял живот и у освободени, и у освободители“
Александър Бегажев Освобождението на Каварна
Във възложената на българската армия задача за окупирането на Южна Добруджа и присъединяването й отново към общото отечество живо участие взе и нашият военен флот — в комбинирано действие с пехотните части на 21 септемврий т. г. при завземането на Балчик и в самостоятелни действия на 25 септемврий при за вземането на Каварна, на 27 при завземането на третия етап от брега в областта на Шабла и на 1 октомврий при завземането на останалата брегова ивица до новата граница южно от с. Иланлък.
Успоредно с тези действия, които се извършиха от части на Черноморската флотилия, подобни действия по дунавския бряг на Добруджа при Тутракан и Силистра извършиха частите от Дунавската флотилия.
Особено паметно в историята на флота ще остане завземането на Каварна и морският поход до това второ добруджанско пристанище.
Корабите потеглиха в ранно слънчево утро.
Морето е съвсем тихо. Тук-там по повърхността му са останали дрипи от нощните изпарения. Небосклонът е прибулен с лека мъгла.
Урата на възторжените изпращачи скоро заглъхват далеко зад нас. Под звуците на „Добруджански край" параходът „Бургас", на който е натоварен десантният отряд, бързо пори синьозелените води.
Край нас прелитат бързите торпедни катери и изчезват към хоризонта в далечно стражево охранение. Преминават и торпедоносците, които ще ни ескортират до Каварна.
Моряците от десантния отряд се пръскал, по палубите на групи и оживено разменят впечатления от приятното плаване по тихото море и от красотите на високия български бряг, който бавно се движи далече вляво от нас, къпан от топлите слънчеви лъчи.
БЕЛИ чайки се вият на запад, редки делфини се преметат встрани на парахода, и гърбовете им ослепително блесват в време на красивия скок…
Всички сме в повишено настроение. От най-големия началник до най-обикновения моряк всички са обвзети от нетърпение да стигнем по-скоро до целта и да изпитаме радостта на вестители и носители на дългоочакваната свобода за поробените братя там към стройната Калиакра.
Ето, минава довчерашната ненавистна, натрапена граница. Блесват тихите води на Батовския залив, и в мисълта ни изниква тъжният спомен за трагедията на „Шумни", който от двайсет и пет години се покои някъде там на песъчното дъно. . .
Напред и напред!
Скоро влево на пътя ни ясно се очертава Балчик, където преди четири деня с нашите моряци стъпихме на брега като носители на първата свободна вълна, която продължава да залива Добруджа все по-насевер. Белият град още тръпне от преживяването на бленувания и жадуван миг, когато се строшиха робските окови.
Радвай се, Балчик! Ние бързаме да занесем чаканата радост и на твойта съседка Каварна.
Отрядът ни продължава своя път.
Най-сетне към обед хвърляме котва пред пристанището на Каварна. Посрещат ни рояк катери, в които бързо започва да се настанява десантният отряд.
Наедно с началника на флота и с неговия щаб слизаме с първия катер на пристана.
Брегът е почернел от народ. Неизразим възторг, бурна радост блика от гърлата и очите на всички.
Под красива арка, зад опънатата черна лента, стои древен старец; в ръцете му поднос с хлеб и сол. До него хубава девойка, в китна добруджанска носия, препасана с народния трицвет и покрита с черно було.
Началникът на флота на Негово Величество - капитан I р. Асен Тошев всред звуците на народния химн и неописуемия изблик на радост у хилядите посрещани разкъсва с енергично дви¬жение черната лента, сваля траурното було на добруджанката и по такъв незабравим начин възвестява свободата и на този свиден български край.
Последвалите сцени на опиянение от бурна радост ще останат запечатани за цял живот и у освободени, и у освободители.
Тъй се разлива на воля буйната вода, когато се отприщи сковаващият я бент… В такива единствени, неповторими мигове човек от все сърдце казва: „Господи, сега мога спокойно да умра!"
С развети знамена, носени от корави добруджанци, под звуците на флотската музика, обиколени от щастливото множество, потегляме с отреда към града, който се простира горе на платото, на три километра от брега. Под изга¬рящите лъчи на обедното слънце бодро крачат всички по стръмния път.
Ето ни в свободна Каварна!
Как хубаво грее слънцето над високото Калиакренско плато! С кристален звън радо¬стта се носи навред из въздуха върху крилата на свободата.
Море от гордите български трибагреници залива улиците, по които бодро и весело маршируват нашите моряци. Дъжд от цветя вали върху тях и се превръща на хилядоцветен килим под опрашените им нозе.
— Ура! Ура! Ура! Да живеят освободителите!
От началника на флота до последния моряк в клоната всички биват окичени от каварненки с десетки тъкани кърпи и ризи, везани с красиви добруджански шевици. Флотската музика тресе сградите по двете страни на улицата със славните звуци на бойните маршове...
Камбаните на градските църкви бият и прогласяват свободата.
Стигаме на градския площад. Моряците се строят. Наоколо се нарежда гражданството.
Всред образувалия се огромен квадрат се веят десетки знамена, народни носии, от стари бойци, на гърди с български кръстове за храброст. Ръцете високо държат големи портрети на Негово Величество, окичени с венци и китки.
Пристигналите с нас двама свещеника отслужват благодарствен молебен. Издига се към престола на Всевишния молитвата на ликуващите сърдца.
Говорят след това представителите на местната новоустановена власт и на населението. Отговаря г. капитан I р. Тошев. Думите проникват дълбоко в сърдцата.
Ура! Ура! Ура! Да живеят братята освободители!
„Шуми Марица!" „Боже, Царя ни пази!"… За пръв път от деня на поробването звучат тук свещените химни! Можете ли да си пред¬ставите тези мигове? Моето сърдце биеше на спукване. . . Хората наоколо плачеха. . .
Малка девойка в хубава добруджанска рок¬личка с чудно чувство и с неочаквано умение декламира „Българския войн".
Ура! Ура! Ура!
Началникът на флота обхожда и поздравява моряците, младежите с знамената, червенокръстците, пожарникарите, учениците, народа.
Последва церемониален марш. Под гръм¬ките звуци на музиката кръвта възвира в жи¬лите. Нашите стройни моряци друсат земята с отсечената си твърда стъпка.
— Здравейте, моряци!
— Здра-жаймъ-динъ-танъ!
Каварненци лудеят от възторг и гордост, че имат такава славна войска…
В градската градина се слага огромна народна трапеза с епически размери. Планини от варени пилета, печени прасенца, хубав добруджански пшеничен хляб, червено вино…
Всред разгара на народното веселие пристигат министрите г. г. Божилов, Габровски и Багрянов. Те вземат участие в трапезата и общата радост. Край нас се извиват кръшни хора.
Да живее свободата! Сп. „Морски сговор”, бр. 8, октомври 1940 г., 146-148 с.
