С помощта на гръцката армия българска делегация стъпи на върха, за да се поклони пред паметта на загиналите
Автор: Десант
Тазгодишният 20 септември ще остане в историята с едно събитие, което се случва за първи път за цяло столетие – на героичния връх Каймакчалан със заупокойна молитва и военни почести бе почетена паметта на загиналите тук войници през септември-октомври 1916 г.
Със съдействието на гръцката армия, официална българска делегация от представители на българското военно министерство, Щаба на отбраната, народни представители от парламентарната Комисия по отбрана, командирът на 68-а бригада „Специални сили“, потомци на участници в сражението и др. присъства на отбелязването на 100-годишнината от сраженията на това свято място, част на Солунския фронт по време на Първата световна война.
На върха в Нидже планина архимандрит Атанасий отслужи ритуална панихида, с която за първи път след 100 години душите на героите бяха опети от свещеник.
Венци и цветя бяха поднесени пред паметната плоча, поставена от 68-а бригада „Специални сили“.
„Тръбач засвири химна на България, а всички присъстващи пяха с пълен глас и плакаха за загиналите си дядовци, прадядовци – български герои, участвали в боевете през септември-октомври 1916 г. На върха бяха осветени питка и жито, които бяха раздадени за душите на загиналите български герои“ - съобщи Агенция „Фокус“, чийто собственик Красимир Узунов е автор на книга, посветена на сраженията и също присъства на церемонията.
„Чувството не може да се опише с думи, то е на преклонение и учудване, уважение и тъга, гордост, чувство, което те кара да мислиш, да страдаш, което те прави по-добър. Чувството, което те гради и те прави по-различен“ - споделя пред медията Началникът на отбраната на България ген. Константин Попов.
„Ние сме тук за дядовците ни, за българите и за нас, защото ние всички сме едно цяло – народ и държава. Но единствено, когато имаме история и когато можем да уважим тези преди нас, ние сме тези, които го дължим. Тези, които ще дойдат след нас, трябва да ни запомнят като достойни хора“ - каза още той.
Адмирал Пламен Манушев – народен представител в 43-то НС и бивш командващ Военноморските сили, също бе силно развълнуван. „Случи се – след 100 години българска бойна тръба засвири отново на безсмъртните гробове на нашите герои на Каймакчалан. И български свещеник опя неопетите и непогребани останалите по чуките 3120 български мъже“ – цитира думите му Агенция „Фокус“.
Той не пропусна да благодари на гръцките власти, че са направили възможно провеждането на това събитие, което цели 100 години досега е било възпрепятствано именно от страна на съседите ни.
Датата за преклонението пред паметта на българските воини, загинали в боевете на Каймакчалан, бе променяна три пъти поради различни обстоятелства. Но, за чест и слава на България, във вторник то стана факт.
Припомняме, че в епичните сражения на върха оставят костите си около 8500 български и сръбски офицери и войници. Дано след този ден душите им намерят покой в безименните си и запустели гробове.
Ужасяващ е фактът, че върху картите от края на ХІХ и началото на ХХ век височината на първенеца на Нидже планина варира в обозначенията от 2525 до 2532 метра надморска височина, а днес е установено, че тя е само 2521 м. Още след края на войната сръбските картографи са констатирали, че тази разлика е пряко следствие от продължителния обстрел на разнокалибрената сръбска и френска артилерия.
В продължение на повече от месец Господаря на върховете всеки ден е бил удрян с от 10 до 50 000 оръдейни гранати. Специалистите са изчислили, че така той е изгубил между 4 и 11 м от височината си, а камъните, пръстта и тревите се изпарили и изчезнали сред облаците.
В столичния квартал „Редута“ от години една малка и тясна, но стръмна уличка носи името „Каймакчалан“. През миналата есен на героичния връх бе кръстена и една новоизградена улица в Сливен – все пак отбраната на тази съдбовна позиция е била водена от героите на 11-ти пехотен Сливенски полк.
