След продължителна реставрация крепостта на болярите и патриарсите в старопрестолно Велико Търново най-сетне ще приема посетители
Автор: Здравка Маслянкова
След Царевец Трапезица е била вторият по значение укрепен хълм в столицата на Второто българско царство. Смята се, че зад дебелите крепостни стени са се намирали главните църковни сгради и резиденцията на патриарха.
Археолозите са открили останките на 17 църкви, като в една от тях са били съхранявани мощите на св. Иван Рилски преди да бъдат отнесени в Рилския манастир. Това е един от реставрираните и консервираните тукашни християнски храмове, в който туристите ще могат да надзърнат.
На територията на Трапезица е имало и къщи на знатни хора от търновската аристокрация. Ако сте късметлия, и сега можете да си намерите по хълма парченце сграфито керамика от онези славни векове на мощ и възход на България от епохата на Асеневци.
Първото нещо, което се вижда, стъпвайки на Трапезица, е красивата и внушителна 400-метрова западна крепостна стена, възстановена с част от дарението на азербайджанската фондация „Гейдар Алиев", която предостави 1,250 млн. евро за преобразяването на историческия хълм в туристическа атракция.
Реставрирани са още три средновековни църкви с оригинални стенописи от периода XII-XIV век. Оформена е централна калдъръмена туристическа алея с дължина около километър. Тя свързва горната станция на туристическия панорамен асансьор с Югозападната порта.
Вървейки по каменната алея, скоро се озовавате до Интерактивния експозиционен център на хълма. Той представя историята на Търновград и Второто българско царство с възможностите за виртуална разходка в миналото, които дават съвременните технологии.
В модерния музей на хълма на български, английски и румънски език туристите могат да гледат видеоматериали на специални устройства. Има възможност и да си изберете теми, за които искате по-детайлна информация като църкви и манастири, история, архитектура. В 24 витрини посетителите имат възможност да разгледат находки, открити от археолозите при разкопките на крепостта през последните години - злато, керамика и монети, защото на Трапезица е била монетарницата на Асеневци. Покривът на новия център за съвременна интерпретация на културно-историческото наследство е прекрасна панорамна площадка, на която може и да се венчаете.
Тръгваме надолу по калдъръмената улица, а тя отвежда до реставрираните и социализирани църкви от двете й страни. По незнайни причини в годините на социализма разкопките на Трапезица са били спрени, най-вероятно, за да се даде приоритет на Царевец.
В разкритите двадесетина църкви валежите и неблагоприятните атмосферни условия постепенно са заличили изящните старинни стенописи. Все пак има надежда да се види какво е имало в църквите на знатните боляри, защото са направени копия на някои от фреските още от времето на първите разкопки в началото на ХХ век. Община Велико Търново е в преговори с Националния археологически музей да й бъдат предоставени копията или копия на копията, за да бъдат показвани на туристите на Трапезица.
На крепостта е монтирано художествено осветление. Основно ремонтирани са улицата и тротоарите в подножието й, оформен е и паркинг. По дължината на хълма са поставени предпазни огради, които да гарантират сигурността и безопасността на посетителите. Археолозите таят оптимизъм, че по-нататък ще се осигури финансиране днешните дървени предпазни огради да бъдат заменени с крепостни стени по подобие на Царевец.
На всяка крачка – на билото на хълма или по-надолу по каменната улица, отвсякъде се разкриват приказни панорамни гледки към Царевец, Арбанаси и Велико Търново. Под големите сенчести дървета можете да приседнете и да се полюбувате на историческата приказка, в която се е превърнала Трапезица.
Два алтернативни маршрута имат туристите, за да се качат на крепостта на болярите. Единият от тях е срещу 6 лева и се извървява пешком. Той върви по старите бетонови плочи през гората. Караулката на охраната през годините се превърна в билетен център и санитарен възел. Туристите поемат по стръмната пътека, извиваща се между дърветата, и стигат до върха на хълма.
Вторият вариант излиза с 10 лева по-скъпо. Това е цената за качването с най-дългия фуникуляр в България. Станцията на панорамния асансьор е в подножието на гара „Трапезица”, която е изцяло ремонтирана и се очаква да стане действаща железопътна спирка. Тук има обособен и интерактивен музей, както и просторен паркинг за автомобили и асфалтовата алея, върху която могат да паркират и туристическите автобуси.
Срещу 16 лева – 10 лв. за фуникуляра и 6 лв. за посетителската такса на крепостта, се подготвяте за връщане няколко века назад към епохата на династията на Асеневци. Още на партера има асансьор, предвиден да вдигне с един етаж хората с инвалидни колички. Останалите туристи се качват по стълбището до широкото фоайе, където се изчаква реда за панорамното подемно съоръжение.
Строителните и монтажните работи по най-новата релсова атракция на старата столица продължиха цяла година, като тя стоя неизползваема цели два туристически сезона, защото Трапезица не беше готова да посреща гости и да им покаже тайните си.
Все още има какво да се работи, защото се оказва, че по мегапроекта на Министерството на културата за фуникуляра, който излезе близо 3 милиона лева, незнайно как не е направена аварийната стълба, която да върви успоредно на съоръжението, за да обезпечи евентуални неприятни ситуации. Оказва се, че тя ще струва 150 000 лв. и парите за нея ще дойдат от приходите, които ще оставят туристите.
С подемната машина наведнъж могат да пътуват не повече от 12 човека. Трасето й е с дължина 135 метра. За него са използвани три вида релси, всяка от които е дълга повече от 11 метра и тежи по 1,2 тона. Въпреки големия и променлив наклон, кабината през цялото време е в хоризонтално положение. Пътуването с асансьорното съоръжение е 3 минути.
Разчетите на Регионалния исторически музей са годишно през Трапезица да минават не по-малко от 30 240 туристи, аразходите за поддръжката на съоръженията, охрана, заплати на персонала, ток, вода, текущи ремонти са изчислени на 163 022 лв. ежегодно.
Крепостта Трапезица ще приема туристи с фуникуляра шест дена в седмицата – от вторник до неделя. Архитектурно-музейният резерват на средновековните търновски боляри ще посреща посетители от 1 март до 31 октомври от 9 до 18 часа.
С решение на Министерски съвет Община Велико Търново получи за 10 години правото да стопанисва и управлява този туристически обект, който иначе е изключителна държавна собственост. След това ОбС гласува тази дейност да бъде възложена на Регионалния исторически музей.
Трапезица ще разшири диапазона на туристическото предлагане в старопрестолно Велико Търново. С нея се прави още една крачка към реализиране на идеята да старата столица бъде предложена за включване в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.