Каквото се случвало в старопрестолно Велико Търново все е ставало на улица „Независимост". Така е и днес. Тя е дълга 300 метра и се простира между два знакови паметника – започва от обелиска на обесените във въстанието през 1876 г. и стига до централна поща и постамента на "Майка България".
През всеки политически строй тази емблематична уличка в самия център града е сменяла името си. Старите търновци й казвали „Балконска" заради балконите с ажури от ковано желязо, които най-много впечатлявали чужденците. Поколенията я познават с официалните наименования през годините: „Булевард", „22-ри септември", „Макензен", „Георги Димитров" и най-накрая „Независимост".
Днес дюкяните, бозаджийниците, сладкарниците, дори първият вегетариански ресторант от зората на XX век са заменени от лъскавите витрини на бутици и банки. Някога първият американски автомобил е бил като атракция на главната търновска улица, а днес пешеходците буквално се надбягват с несекващата върволица на повече или по-малко лъскавите коли.
Балконите на долепените една до друга къщи на ул. „Независимост" са си все там, а от тях се веят гордо българският трикольор и флагът на Велико Търново.
Къщите, които са издигнати по нея, не се продават. От една страна имотите имат голяма сантиментална стойност, а от друга – това е най-скъпата част на старопрестолния град. Последните щастливци, които са си купили сграда тук, са семейство Трифон и Мариета Георгиеви.
„През 1990 г. станахме собственици на този дом. Хванахме „последния влак", така да се каже. Това е била къщата на д-р Тодоров, главният лекар на Велико Търново. Съпругата му е била известен стоматолог. Когато се нанесохме, на втория етаж дори имаше рентген и чакалня за пациентите. На тази улица имотите са само на известни и заможни търновски фамилии лекари, адвокати, старите банкери и майстори", разказва семейството, което работи в самия център на Велико Търново.
Те смятат привилегияга си да живеят тук като въпрос на гордост и чест. Защото по ул. „Независимост“ се случва всичко в старопрестолнинната ни – по нея минават туристите и всички празнични шествия във Велико Търново.
„Предимството да живееш на ул. "Независимост" е, че си в центъра и всичко ти е близко. Минус са голямото движение и шумът на ежедневието", прави равносметка 31-годишната Галя Колева. Тя е четвърто поколение, което израства в историческия дом, собственост на стар търновски род. Младата счетоводителка живее заедно с баба си и майка си.
„В началото на XX век прадядо ми Димитър Иванов е имал дюкян тук за кожени изделия. Изработвал е куфари и украса за конете“, разкрива част от фамилната история тя.
Цялата улица се явява групов архитектурен паметник, а 30 от къщите са и индивидуални паметници на културата. Това създава проблеми, защото при всеки ремонт трябва да се търси съгласуване. „Сега нещата се улесниха, защото Общината направи общ силуетен план. Масово собствениците на имоти имаме предписания за укрепване на балкони, фасадни ремонти, покривите," споделят семейство Георгиеви.
Повече от половин век на ул. „Независимост" работи един от тримата великотърновски часовникари Иван Симеонов. Започнал да човърка часовниците 17-годишен и продължава до днес. До 1966 г. работил на частно в сегашното си ателие, после държавата го задължила да има началник и да работи на норма – на ден трябвало да ремонтира по 7-8 часовника. Така до 1992 г. Болка му е, че у младите нямат мерак да поемат занаята и споделя, че за четвърт век в ателието му не е дошъл нито един младеж, който да го помоли да го научи на часовникарство.
Улица „Независимост" ревниво пази и една любовна история, която се предава от уста на уста вече пет поколения. На 22 септември 1908 г., обявявайки независимостта, княз Фердинанд минава оттук, за да си тръгне от Търново като цар. Но оставя част от сърцето си, подарено на търновската красавица Тодорица Смилова - Хаджипенчева.
Хаджипенчеви е една от най-известните търновски фамилии още от Възраждането и след Освобождението. При едно от гостуванията си в Търново монархът отсяда у тях и кани Тодорица на разходка с файтона си по Царевец. Съпругът й – д-р Хаджипенчев, изревнувал и също тръгнал с тях.
Фердинанд останал толкова запленен от госпожата, че направил изключителен подарък – златен пръстен, обсипан с брилянти и диаманти. Съвършеното ювелирно произведение, известно като дамския вариант на царския пръстен, върху който е инкрустиран вензелът на Фердинанд, днес се пази от наследник на фамилията Хаджипенчеви. Той е изработен по поръчка на царското семейство във Виена.
Личният подарък от Фердинанд досега е показван само веднъж в изложба през 2011 г., посветена на независимостта. Наследникът на красивата Тодорица Александър Генчев още живее на ул. „Независимост", но избягва публичността.
Любопитен и малко известен е фактът, че само три дни след провъзгласяването на Прокламацията за независимостта, на редовната си сесия Градският общински съвет на Търново, начело с кмета Иван Виделов, одобрява и гласува предложението на общинските съветници Евстати Мартинов и Никола Георгиев живописните улици „Фердинанд", „Съборна" и „Митрополска" да се преименуват на „Цар Фердиданд I", а улица „Булевард" да смени името си на „22-ри септември". Това на практика е първата проява не само в старата столица, а и в България, ознаменуваща независимостта.
Търновци остават удовлетворени от общинското начинание, но считат, че то е недостатъчно за увековечаването на паметната дата. Търновският лесничей предлага да се избере подходящо място за залесяване в града, което да напомня на българите за знаменателното събитие, случило се в старопрестолния град. Така в извънредна сесия на 1 декември 1908 г. Общинският съвет одобрява предложението на лесничея и преценява, че най-удачно е да бъде залесен хълмът Трапезица.
