Заглавието е на един от късометражните филми, които ще бъдат излъчени по време на „Златната роза” във Варна
Автор: Десант
Шест копродукции с миноритарно българско участие ще видят зрителите на “Златна роза” 2016 г. от 19 до 25 септември във Варна. Две от тях са в конкурсната програма, тъй като отговарят на условията по статут – “международни копродукции, в които има българско творческо участие на позиция, за която се връчва някоя от официалните награди на журито”.
Холандското предложение за миналогодишните награди Оскар за чуждоезичен филм – “Райската стая” (Холандия, Швеция, България) е с Анжела Недялкова в главната роля и разказва за шестима души, които се срещат и взаимно променят живота си.
В “Лабиринти на любовта” (Русия, България) на режисьора Владимир Щерянов участва красивата Яна Маринова. Петте самостоятелни новели разказват за взаимоотношенията на хората в съвременния технологичен свят.
Останалите четири копродукции с българско участие ще бъдат показани извън конкурса на “Златна роза” в програмата “Открити хоризонти”.
В “Смрадлива приказка” (Сърбия, България) Мома е клошар и страда от депресия, а Ема е клошарка и страда от алкохолизъм.
В “Лазар” (Македония, България, Хърватия) главният герой работи за местен мафиот, който печели огромни пари от нелегален трафик на емигранти през границата на ЕС. Влюбва се в млада студентка, чужда на средата му, и иска да промени живота си.
“Банат” (Италия, България, Македония, Румъния) e трагично забавен разказ за обратна миграция от Италия в Румъния в търсене на работа и щастие.
Сюжетът на военния филм “Кербала” (Полша, България) е за тридневна обсада, в която оцеляват 80 български и полски войници. Събитието е реално, но малко известно. В продукцията участва Христо Шопов.
В програмата “Открити хоризонти” ще видим и 12 късометражни филма, сред които експерименталните “Изяж ме” и “Снежното момиче” на Илина Перянова, “Среща със себе си” на Теа Петрова, “Разговор с Ал” на Димитър Стафидов, “Сутрешно кафе” на Венцислав Занков както и пълнометражните “Врагове” на Симеон Комсалов и “Моето сърце е октопод или баща ми на брега на черното море” на Нено Белчев.
