България ще отбележи 100 години от Тутраканската епопея


България ще отбележи 100 години от Тутраканската епопея
03 Септември 2016, Събота




Автор: Десант

На 4 септември 2016 г. се навършват 100 години от героичната Тутраканска епопея. По този повод в Мемориален комплекс „Военна гробница – 1916“ в дунавския град ще се проведе Национален събор – възпоминание „100 години Тутраканска епопея“.

Организатори на събитието са Националният комитет за отбелязване на 100-годишнината
от Първата световна война, Община Тутракан и местният Исторически музей.

Програмата за отбелязването на годишнината включва провеждането на литургия в параклиса „Св. Георги победоносец“, велопоход „Тутракан-военни гробища“ и тържествена заря-проверка.

В рамките на тържественото честване ще бъде представена величествена възстановка на Тутраканската епопея от НД „Традиция“, НВУ „Васил Левски“, както и от румънските дружества „Традиция“ и „Дойчес Фрайкарис“.

Представителният духов оркестър на ВМС ще изнесе пред присъстващите на събитието спектакъла си „Вълна“.

По време на тържествата ще бъдат поднесени венци и цветя пред мемориалните знаци на народната памет в Тутракан.

Тутраканската битка (известна още като Тутраканска операция) е сражение през Първата световна война (1915-1918) между български и румънски войски при град Тутракан, Добруджа.

През Междусъюзническата война Румъния напада България на 28 юни 1913 г. и добруджанската ѝ армия окупира българските територии до линията Тутракан-Балчик. Два румънски корпуса и 2 конни дивизии преминават Дунав при Бекет и достигат старопланинските проходи.

След това следва Първата национална катастрофа. Южна Добруджа е включена в пределите на Кралство Румъния

Два румънски корпуса и 2 конни дивизии преминават Дунав при Бекет и достигат старопланинските проходи. Южна Добруджа е включена в пределите на Кралство Румъния. Румънската държава превръща Тутракан в една от най-сигурните крепости по Дунава.

На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния. Тя иска да си върне загубените територии, на които пръв е стъпил хан Аспарух. Българите изправят 3-та българска армия в състав – 4-та преславска пехотна дивизия, 1-ва бригада от 1-ва софийска дивизия, Дунавският българо-германски отряд и придадените им части под общото командване на началника на 4-та преславска дивизия генерал-майор Пантелей Киселов.

Съюзници на румънците в тези битки са сърбо-хърватски доброволци и Руската империя, чиято войска през 1877-1878 г. освобождава България от турско робство.

Още с началото на бойните действия кавалеристите под командването на ген. Иван Колев имат важен принос – защитават фланга на българските части, щурмуващи Тутракан, и успяват да предотвратят пристигането на румънски подкрепления.

Разбиват и пленяват не една румънска част, а в най-напрегнатия момент при защитата на Добрич се намесват и отблъскват неприятеля. След това активно участват в освобождението на цяла Добруджа.

Конницата на ген. Колев е една от първите части в армията ни, изправила се срещу руснаци. В Русия и дори в България по онова време се чуват гласове, че сражение между българи и руси е невъзможно.

Някои руски командири дори очакват масово предаване на българските войници при вида на руската армия. Самият ген. Колев изпитва дълбока признателност към Русия – не само заради Освобождението, но и заради факта, че семейството му намира убежище в руска Бесарабия и избягва от турските погроми в България през XIX век.

Българските кавалеристи се изправят срещу руска пехота и срещу прочутата през вековете с победите си Казашка конница и я побеждават на няколко пъти. Успяват да пленят руско военно знаме.

Успехите на българската кавалерия кънтят из цяла Европа. Главнокомандващият армиите на Централните сили на Балканите фелдмаршал Аугуст фон Макензен награждава с немски железен кръст ген. Колев.

Генерал Киселов дава начало на атаката на 5 септември сутринта. Той среща ожесточена съпротива от румънското командване, но до вечерта главната укрепена позиция пада.
На 6 септември настъплението продължава. Следобед румънският гарнизон се предава.
Вечерта ген. Пантелей Киселов влиза в освободения Тутракан. Българската армия пленява 450 офицери, 28000 войници и цялото въоръжение на противника. Победата при Тутракан поставя началото на освобождението на цяла Южна Добруджа.

В битката загиват 8000 души, от които 1800 българи. Сред загиналите от българска страна има значителна част офицери. Мястото на сражението днес е военно гробище и един от Стоте национални туристически обекта.


В категории: Новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки