На 4 септември 2016 г. се навършват 100 години от героичната Тутраканска епопея. По този повод в Мемориален комплекс „Военна гробница – 1916“ в дунавския град ще се проведе Национален събор – възпоминание „100 години Тутраканска епопея“.
Организатори на събитието са Националният комитет за отбелязване на 100-годишнината
от Първата световна война, Община Тутракан и местният Исторически музей.
Програмата за отбелязването на годишнината включва провеждането на литургия в параклиса „Св. Георги победоносец“, велопоход „Тутракан-военни гробища“ и тържествена заря-проверка.
В рамките на тържественото честване ще бъде представена величествена възстановка на Тутраканската епопея от НД „Традиция“, НВУ „Васил Левски“, както и от румънските дружества „Традиция“ и „Дойчес Фрайкарис“.
Представителният духов оркестър на ВМС ще изнесе пред присъстващите на събитието спектакъла си „Вълна“.
По време на тържествата ще бъдат поднесени венци и цветя пред мемориалните знаци на народната памет в Тутракан.
Тутраканската битка (известна още като Тутраканска операция) е сражение през Първата световна война (1915-1918) между български и румънски войски при град Тутракан, Добруджа.
През Междусъюзническата война Румъния напада България на 28 юни 1913 г. и добруджанската ѝ армия окупира българските територии до линията Тутракан-Балчик. Два румънски корпуса и 2 конни дивизии преминават Дунав при Бекет и достигат старопланинските проходи.
След това следва Първата национална катастрофа. Южна Добруджа е включена в пределите на Кралство Румъния
Два румънски корпуса и 2 конни дивизии преминават Дунав при Бекет и достигат старопланинските проходи. Южна Добруджа е включена в пределите на Кралство Румъния. Румънската държава превръща Тутракан в една от най-сигурните крепости по Дунава.
На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния. Тя иска да си върне загубените територии, на които пръв е стъпил хан Аспарух. Българите изправят 3-та българска армия в състав – 4-та преславска пехотна дивизия, 1-ва бригада от 1-ва софийска дивизия, Дунавският българо-германски отряд и придадените им части под общото командване на началника на 4-та преславска дивизия генерал-майор Пантелей Киселов.
Съюзници на румънците в тези битки са сърбо-хърватски доброволци и Руската империя, чиято войска през 1877-1878 г. освобождава България от турско робство.
Още с началото на бойните действия кавалеристите под командването на ген. Иван Колев имат важен принос – защитават фланга на българските части, щурмуващи Тутракан, и успяват да предотвратят пристигането на румънски подкрепления.
Разбиват и пленяват не една румънска част, а в най-напрегнатия момент при защитата на Добрич се намесват и отблъскват неприятеля. След това активно участват в освобождението на цяла Добруджа.
Конницата на ген. Колев е една от първите части в армията ни, изправила се срещу руснаци. В Русия и дори в България по онова време се чуват гласове, че сражение между българи и руси е невъзможно.
Някои руски командири дори очакват масово предаване на българските войници при вида на руската армия. Самият ген. Колев изпитва дълбока признателност към Русия – не само заради Освобождението, но и заради факта, че семейството му намира убежище в руска Бесарабия и избягва от турските погроми в България през XIX век.
Българските кавалеристи се изправят срещу руска пехота и срещу прочутата през вековете с победите си Казашка конница и я побеждават на няколко пъти. Успяват да пленят руско военно знаме.
Успехите на българската кавалерия кънтят из цяла Европа. Главнокомандващият армиите на Централните сили на Балканите фелдмаршал Аугуст фон Макензен награждава с немски железен кръст ген. Колев.
Генерал Киселов дава начало на атаката на 5 септември сутринта. Той среща ожесточена съпротива от румънското командване, но до вечерта главната укрепена позиция пада.
На 6 септември настъплението продължава. Следобед румънският гарнизон се предава.
Вечерта ген. Пантелей Киселов влиза в освободения Тутракан. Българската армия пленява 450 офицери, 28000 войници и цялото въоръжение на противника. Победата при Тутракан поставя началото на освобождението на цяла Южна Добруджа.
В битката загиват 8000 души, от които 1800 българи. Сред загиналите от българска страна има значителна част офицери. Мястото на сражението днес е военно гробище и един от Стоте национални туристически обекта.