С жена ми искахме да си купим жилище в кв. Сарафово на Бургас и внесохме като първа вноска 7000 евро. Само месец по-късно неочаквано се разболяхме много тежко и двамата. Веднага уведомихме продавача – бургаската фирма „Астрея“ ООД, че заради тези обстоятелства се отказваме от покупката, но собствениците й решиха да запазят за себе си първата вноска и не ни върнаха нито стотинка.
Междувременно на 5 март 2016 г. моята съпруга Полина се спомина и аз останах вдовец и сам лежащо болен инвалид.
Поведението на собствениците на „Астрея“ ООД, решили да спечелят от чуждата болка, е недостойно за истинските български мъже! И не бива България да носи позорно петно заради тяхната неблагородна постъпка.
Неотдавна българският президент Росен Плевнелиев заяви на среща в Букурещ: „Елементарната справедливост трябва да възтържествува“. Възможно ли е това в нашия случай?! И мога ли да разчитам да ми бъдат върнати въпросните 7000 евро?
Полин Хацкелевич,
Москва
Изказвайки съчувствието и съпричастността към сполетялото ви нещастие, ще си позволим да изложим някои правила, приложими при неизпълнение на договор, уредени в българския Закон за задълженията и договорите, които евентуално могат да ви бъдат от полза, за да се ориентирате първоначално.
Съгласно чл. 79, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението.
Чл. 81 разпорежда, че длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.
Обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.
Съгласно чл. 82 обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.
Чл. 83 установява, че ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност.
Длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин.
Съгласно чл. 84, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата.
Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Чл. 85 разпорежда, че когато длъжникът е в забава, той дължи обезщетение дори ако изпълнението стане невъзможно поради причина, за която преди това не би отговарял, освен ако докаже, че кредиторът би претърпял вредите и при своевременно изпълнение.
Съгласно чл. 86, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.
Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет и към този момент е основният лихвен процент, определен от БНБ плюс десет пункта.
Чл. 87 урежда развалянето на договор и постановява, че когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.
Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.
Разваляне на договора не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора.
Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.
Чл. 88 разпорежда, че развалянето има обратно действие, освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.
Развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба.
Съгласно чл. 89 при двустранните договори, ако задължението на едната страна не се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение.
Чл. 90 постановява, че длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето. В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца.
Когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност едната от страните да не изпълни задължението си, другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако й се даде надлежно обезпечение.
Съгласно чл. 92 неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.
Съгласно чл. 93, ако изправната страна предпочита да иска изпълнение на договора, обезщетението за вредите се определя по общите правила.
Чл. 94 императивно разпорежда, че са недействителни уговорките, с които предварително се изключва или ограничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба небрежност.
Препоръчваме ви да ползвате адвокатска защита и съдействие.
Настоящият отговор не изключва, а предполага консултацията с адвокат.
