Гочоолу и Дочоолу


Гочоолу и Дочоолу
Открийте разликите
02 Септември 2016, Петък


Гнездото на плагиаторите премина към мътене на запъртъци

Автор: Борис Цветанов

Не бихме се занимавали с недостойната за внимание многотиражка, ако драсканиците из нея не засягаха пряко „Десант“.

Дето се казва, ряпа да ядат моят приятел Андрея Илиев с изчерпателните си изследвания (две книги – 1000 страници) за Никола Гешев, най-добросъвестният изследовател на досието му още преди половин век, Добри Желев, стотиците още знайни и незнайни писачи, чувам и как тракат и се преобръщат кокалите на шарлатанина закупчик от ТПК Христо Велчев, подвизаващ се из средствата за масово оглупяване като Петър Христозов, генерал от КГБ, лежал осем години в български социалистически затвор (?!).

Всички тях ги удариха в земята новите Гочоолу (в случая в рокля) и Дочоолу – с незнайно какво в панталоните, оглавяваща бандата плагиатори, списващи вестникарското недоразумение „Минаха години“, самопроизвело се в чин „вестникът на зрелите хора“ и „издание номер едно“ не знам на кого си.

Напук на дългогодишните усилия на горепозованите приятели, напук на десетилетията акции на агенти на ДС, баш Гочоолу и Дочоолу се добраха до светая светих – дневникът на Никола Гешев.

Оказа се, че кошмарът за комунистите всяка нощ (цитираме дословно идиотщината): „заключвал се в кабинета си на Лъвов мост и пишел първо на чернови. После прехвърлял тия чернови в бележника си като ги е шифрирал с други думи и със симпатично мастило, което прави написаното невидимо.“

Гочоолу и Дочоолу откриват и че Гешев си падал по стихотворенията, „всяко от които служело като ключ за дешифриране“. Боже, що не слезеш да си събереш вересиите, както се казваше в детските ми години!

С въпросните газетаджии отдавна си имаме тънки дипломатически взаимоотношения, веднъж дори им намекнах, че откакто не ме преписват (след като дузина мои материали от „Десант“ бяха преписвани буква по буква по цели вестникарски страници), вече няма какво да се чете в средството им за масово оглупяване. В по-добри дипломатически времена бих им подсказал истинска сензация – може би пък топполицаят е шифровал безценния си дневник със свои лични стихотворения.

В постановление 2205 в „Държавен вестник“, брой 196 от 1950 г., една от забранените книги от Главлит, подлежаща на изземване и претопяване, е „Багри“, представете си – от Никола Гешев. Може и да е съвпадение на имена, но си е апетитна хапка на екземпляри от рода Гочоолу и Дочоолу.

Още нещо: в същия брой, с епохалното откритие на века, има и друго – „Война на шах между Ленин и Хитлер“, гласи заглавието и има и снимка, която, с малко фантазия, може да се приеме, че един срещу друг седим самият аз и Татяна Дончева, оставила за малко цигулката си, преди да засвири на президентската струна.

Хляб за "откривателите" е дала библиографската рядкост „Бележникът Сампа“, книга на Антон Антонов – Тонич и Стоян Владимиров. За сведение на Гочоолу в рокля, ние писахме за тая книга в „Десант“ още на 14 март 2014 г. и тогава разказахме за драмата на сина на Владимир Заимов, далече от измишльотините, които поднася „вестникът на  зрелите хора“, разбирай, многострадалната Геновева...

За сведение на полуграмотниците, свикнали преди всичко да плагиатстват, синът на Владимир Заимов е воден на отчет като Стоян Владимиров, не като Заимов и не е издал „Сампа“ под псевдоним. Не е бягал от никакви затвори и е постъпил в ДС по лична заповед на премиера Кимон Георгиев на 18 септември и се проявил като истински патриот при преследването на влака беглец с Бекерле, германски дипломати и някой забравен пишман министър, как успял да „свие“ важна документация мимо волята на съветската агентура, за което след години ще бъде и репресиран (виж „Десант“ от 29 април 2016 г.).

Ето още извадки от недоразумението „Минаха години“: „дневникът на топченгето бил публикуван под формата на приключенска книга през 1962 г.“. Дочоолу да си бе направил труда да види (един клик, нищо повече), че въпросната книга е публикувана през 1963 г. И, както отбелязахме, със Стоян Владимиров на корицата е не само на Тонич, както е във второто издание.

Според „откривателите“, дневникът на Гешев имал 79 страници и бил воден от 1939 г., та чак до Девети септември. А попаднал бил в ръцете на Заимов от простотията на началниците му, които решили да му запушат устата (защо ли, кой да ти каже) като му „подхвърлили“ личните вещи на вече убития топполицай.

Цели години трябвали на офицера от ДС да разгадае тайната на разните му там, ни в клин, ни в ръкав стихотворения и да разбере, че „празните страници били всъщност скрит и шифрован текст“. Тия страници фигурират като колорит в романа на Антонов-Владимиров, но както съм чувал от самия Антон Антонов-Тонич, всичко си е било чисто негова художествена измислица, в подкрепа на документация, предоставена му от Стоян Владимиров – спомени на Бирюзов, мемоари на английския посланик Рендел, статии във вестници...

Всичките авторски измислици на Тонич обаче се касаят за дейност не на прословутото отделение „А“ на Гешев, а „Б“ на Андрей Праматаров, занимаващ се с английския, американския, турския и сръбски шпионаж. Така че що за шифровки си е правил Никола Гешев за кухнята на комшията? За сведение на Гочоолу и Дочоолу, почти всички историйки в „откритото“ от тях „бележниче“ са станали вече известни на читателя от публикации в „Десант“ – и за изчезването на портфейла на полковник Донован, и за бягството на Геме, и за истината около убийството на генерал Луков, и всичко останало.

Сега да строшим зъба на измишльотината за необходимост от дневник на суперполицая. Говорят негови близки колеги. Маню Начев: „Гешев не си записваше нищо. Всичко бе в главата му“. Евгения Стоянова, машинописка на Гешев: „Подготвях му досиетата, той ги прибираше и толкова – никакви бележки, никога, при никакви обстоятелства – явно или тайно“. Манол Манов: „Имаше си картотека. От досиетата на Стоянова. Секретна. Миниатюрна. Толкова“.

Да хвърлим едно око и на показанията на Веселина Гешева от 18 септември, за която Гочоолу и Дочоолу дори не знаят, че си му е законна съпруга – „до последно остава ерген“, втълпяват те на многострадалните си читатели. Веселина отбелязва: „Напоследък стана много загрижен. Ставаше апатичен към всичко. Не се хранеше. Не желаеше да говори...“ И този депресиран човек, води срещу връх Девети септември, най-сериозните си шифровани записки – я ми виж окото: плува ли корабче?!

Сега да си спомним нескончаемите плагиатства на „пенсионерски вестник номер едно“. Преписаха поне от автора на тия редове дузина текстове от „Десант“, буква по буква, от първия до последния ред – за шарлатанина Младен Исаев ги разобличихме, дреме им.

Преписаха буква по буква текста ни за суперченгето Янаки Кисьов.
Преписаха за ломската авантюра на Джон Кенеди, за която режисьорът от Русе  Владо Илиев направи филм. Преписаха текста ни за това, че българите са били рибарски народ, ловувал дори на Индийския океан.. И още, и още... Да не броя преписаните пак буква по буква текстове на мои приятели.

Когато се опънах на Дочоолу в рокля, журналистическото недоразумение Наталия Русева скочи да ме убеждава, че господинът преписвач, някой си Кольо Петров (още Светлев), бил писател с две книги. Отговарям с думи на боеца от Сатиричния гонен полк и автор на „Десант“ Сергей Трайков: „Писател е не този, който издава книги, а този, който го четат“!

Та утешението ни е, че „Десант“ го четат – личи си от това, че го преписват. А не съм видял да преписват ни Гочоолу, ни Дочоолу.. Кой да ги чете?!

Молим за извинение читателите за това, че пак пишем за Никола Гешев, след като вече в два броя, съвсем наскоро, искахме да изсвирим реквием на митологията за суперполицая –  митология, дело на КГБ (НКВД), необходими им като китайска стена до ограничаване достъпа до шпионина им на двадесети век Ким Филби.

Приеми, читателю, този текст като неочаквано дете, но все пак – дал Бог, добре дошло. За неудобство на Гочоолу и Дочоолу...


В категории: Коментари

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки