Куманки управляват крепостта Туида и пазят традициите на соколарството

Автор: Здравка Христова

“Крепостта ни е малка, едва 42декара, но от нея се разкрива неповторима гледка към “Сините камъни” и към Сливен. “Туида” е част от укрепителната старопланинска система, която е имала важна роля за отбраната на Римската империя, а по-късно и на ранната Византийска империя и в последствие на средновековна България”, разказва Мая Иванова. Тя е ръководител на осемчленната група от сливенски реконструктори, които пресъздават бита и културата на предците ни.

Седем жени и един 19-годишен младеж са се заели и да възраждат соколарството.


Те отглеждат ястребовия мишелов Драко от година.

“Кръстихме го така, защото е много любопитна и закачлива птица, като драка е. Видът му се среща в района на Централна Америка. Грабливите птици у нас са защитени видове и е абсолютно забранено да бъдат отглеждани от хората. Родителите на Драко са от Мексико, внесени са у нас и яйцето с нашия ястребов мишелов е излюпено в България. Този вид е единственият, който може да живее на групи с други птици”, споделя ръководителката на “Туида”.  

Специално за Драко на сливенската крепост е изградена волиера - голяма клетка за птици, в която те могат и да летят. Няколко месеца е отнело Драко да се научи да разпознава своя дресьор и да започне да го следва.

През зимата тренировките са били преустановени, а Драко позабравил наученото, но за 3-4 седмици успял да си възстанови уменията. Птицата се отглежда при специален режим и се храни само с хубаво прясно месо.

Мартин Петров е избраникът и довереният човек, който работи с Драко. Птицата е обучена да изпълнява само неговите команди, въпреки че и жените могат да носят на ръката си ястребовия мишелов.

19-годишният младеж е научил птицата да го следва, да стигне до него през тунел от хора, храни се само от неговата ръка, научен е да хваща примамки и да ги разменя с дресьора си, което е в основата на ловуването.

“Бях на 12 години, когато получих първата си птица. По незнайни за мен причини един човек ми подари керкенез. Птицата беше дива и беше трудно, но малко по-малко всичко си дойде на мястото”, разказва за началото на заниманията си с птиците Мартин.

Той споделя, че ястребовият мишелов е

най-добре приспособимата за обучение граблива птица.


“Връзката между човек и птица се изгражда с времето, нищо не става бързо и наготово с щракане на пръсти. След керкенеза съм имал още няколко птици - ястреб, друг керкенез, сега се занимавам с Драко. Птиците са едно от хобитата ми”, споделя младежът.

Мартин разказва, че грабливите птици са като кучетата: “Ако ги обучиш добре, а те се поддават на това, грабливите птици могат да те следват като куче. Не случайно предците ни са ловували с кучета, ястреби и соколи. Податливи са на обучение на различни команди, интересни са за гледане, за комуникация с тях. Връзката с тях е много интересна. Най-просто казано е: Аз го храня, той ме слуша. Нещо подобно е като отношенията човек – куче.”

Младежът е студент във Великотърновския университет, където учи в специалността “Педагогика на спорта” след завършването на сливенската природо-математическа гимназия.  

Ловното изкуство със соколи е било практикувано у нас още в дълбока древност, но днес за него знаем от откъслечните исторически бележки и от заниманията на чуждестранните соколари.

“От държава с традиции в соколарството, днес страната ни е обърнала гръб на този атрактивен, алтернативен лов. Малцина знаят, че нашите предци са ловували не само с познатите ни оръжия - копие, лък, аркан (ласо), хрътки, но и с грабливи птици. Предците са конен народ и соколите са били спътници в ежедневието им”, разказва Мая Иванова.

Ако през Античността царската птица е орелът, то

европейското Средновековие превръща сокола в атрибут на аристокрацията.


Ловът със соколи е пренесен в Европа от азиатските номади и активно влиза в ежедневието на кралските дворове.

Това е било най-любимото развлечение почти на всички царски особи, боляри и духовници.

“Едно от доказателствата за това е и фактът, че владетелите влизали със своите хищници в църкви по време на богослужение, освен това птиците били хранени в манастири.
В България соколарството се практикува от древността до късните години на турското робство, като прабългарите пренасят по нашите земи този обичай за ловуване. Има данни обаче, че още в І век от н.е. и старите тракийци са ловували с обучени соколи по долината на река Марица. През средните векове соколарството добило национален характер и било практикувано и през Възраждането”, разказва ръководителката на сливенската крепост.

“Туида” са единствената българска група, занимаваща се едновременно с възстановки и със соколарство.

Момичетата от “Туида” са ентусиазирани в

проучванията на бита и културата на първото българско царство.


Консултант им е бащата на Мартин Милен Петров (свободен реконструктор и създател на сливенския клуб “Ратина”), който учи седемте жени и на тънкостите на военното дело от онази епоха.

При срещата ни с ентусиастките от крепостта “Туида” те са облечени като куманки. Момичетата сами си изработват костюмите и накитите.

“Моделите на дрехите ни са нарисувани от нашия учител Милен Петров. Приятелки шивачки от Сливен помагат, изпълнявайки стриктно неговите заръки в изработването на кройките.
Постепенно се научихме на изкуството на плъстене на вълна и сами сме си направили шапките. Умеем и да тъчем. Накитите също са наша изработка, използваме исторически източници и снимки от музейните архиви и хроники”, разказва Деница Жечева.

“В учебниците по история се набляга на политическите събития и на войните, а за бита и културата на хората през онова време от годините на Първото българско царство почти нищо не знаем, а това е част от наша даденост.
Хората тогава са водили изцяло природосъобразен начин на живот, тъй като това е било част от тяхното оцеляване. Отдавали са много по-голяма почит на атмосферните условия, на горите и полята, от където са изкарвали препитанието си.
Почитали са и животните, които са отглеждали.
Това ги прави по-духовни и мъдри от нас”, споделя Деница, която е екскурзовод на сливенската крепост.

Деница и Мая се шегуват, че не са необуздани жени като куманките, но признават, че “днес жените войни по-лесно отстояват правата си. Жената трябва да е нахъсана и инициативна, просто да е войн, каквито са били куманките”, казват момичетата от “Туида”.