Чужденци се грижат за български старини


Чужденци се грижат за български старини
До там я докарахме – чужденци да разчистват занемарените от нас културно-исторически обекти
29 Август 2016, Понеделник




Автор: Янко Георгиев

Доброволци от 6 страни рязаха клони и чистиха бурените, превзели светилището в местността Камен рид в ИАР „Сборяново“
Вече приключиха тазгодишните разкопки в историко-археологическия резерват (ИАР) „Сборяново“, разположен на Лудогорското плато край Исперих. Обект на проучванията бе могила, намираща се в съседство с тази, в която преди две лета бе открита келтска колесница с останките на впрегнати в нея два коня. Находките от този сезон – предимно свързани с воинско въоръжение – разкриват нови и неизвестни досега данни за присъствието на келтите в тукашните земи, които някога са били обитавани от гетите. Според ръководителя на разкопките – проф. Диана Гергова, келтите са се появили в днешното Лудогорие около три века преди Христа.
„Тези могили продължават да се разорават и да се унищожават и ние трябва да ги проучим, не само затова, че все повече и повече се изравняват, но и защото сме си поставили задачата да реконструираме изцяло религиозните обреди и погребални церемонии, свързани с гетския владетел Котела, за когото можем да твърдим, че е погребан в Голямата Свещарска могила“ - заяви пред медиите неотдавна проф. Гергова.
На Сборяново за трета поредна година взеха участие и доброволци. Сега те бяха 18 на брой младежи от 6 страни и може да се каже, че покрай това историческо място разговорите често са наподобявали Вавилонско стълпотворение, тъй като при общуването са се смесвали непрекъснато английска, португалска, испанска, италианска и естонска реч. Но сутрин всички се поздравявали на български.
В последните дни на разкопките доброволците запретнали ръкави, за да почистят от храсти и  дървета районите, където са се провеждали проучвания в предишните години и които сега вече са изоставени на произвола на времето и природата. „Направеното е част от акцията „SOS – Да спасим старините на Сборяново“. Почистването отне 3 дни и мисля, че не е сложно това място да се поддържа в добър вид. Докарали сме я до тук, че чужденци да се грижат за нашите паметници, което е абсурдно“, възмущава се проф. Гергова.
Помощ за почистването на местността Камен рид, влизаща в обхвата на историко-архитектурния резерват, се включиха и от местното дружество ВиК и Горското стопанство, както и от Сдружение „Сборяново“, които също изпратиха хора да секат храстите и разчистват избуялата растителност, скриваща от погледите на посетителите емблематичното светилище от началото на първо хилядолетие, построено от тракийското племе гети, където са правени жертвоприношения на бога-слънце.
Археолозите се притесняват, че израстващите на воля тук дървесни видове, превръщащи околността в гора, могат да унищожат стените на древното светилище и ритуалните кръгове. „Още по-тревожно е при средновековния обект в Града на доверието. Там разкрихме средновековно имение с материали от предхристиянския период, със средновековна църква. Това е първото доказателство за съществуване на християнството на територията на Сборяново. По-ранни орфически паметници също са обрасли с гора, ще се постараем да разчистим малко и да отложил разрухата им” – уточнява проф. Гергова пред „Дарик“.
Тя посочва, че в новопоставената карта на резервата пред култовата Свещарска гробница част от тези обекти дори не са нанесени и край тях няма табели кое какво представлява. „Така ли привличаме и задържаме туристи?“ – риторично пита именитата траколожка.
За тръните и бурените върху историческото наследство на страната ни проф. Гергова обмисля да разкаже и на международна конференция, посветена на културния туризъм, която ще се проведе през ноември и ще бъде открита от премиера Бойко Борисов.


На новата карта на архитектурния резерват „Сборяново“ част от потъналите в бурени обекти дори не са отбелязани

В категории: Репортажи

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки