С голямо притеснение прочетох статията „За 1 година са изгорели 11 локомотива“, публикувана в бр. 30 на вестник „Десант“ от 29 юли 2016 г.
Тази тема има много лица и страни за прочит. Ръководството на БДЖ проглуши страната ни със съобщения за заменяне на влакове с автобуси, и то в най-натоварения и носещ печалба за железопътните пътнически превози сезон. Причината била липсата на локомотиви. Според Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт, само за една година – от август 2015 г. до юли 2016 г. – са преброени 11 пожара в локомотиви.
По моя информация пожарите са възникнали преобладаващо в локомотиви с дизелови двигатели. Такива пожари са трудни за овладяване, дори ако пожарогасенето е започнало в момента на възникването им, и то при съоръжаване на локомотивите с автоматична пожарогасителна инсталация и изправни пожарогасители. Във всички останали случаи пожарът унищожава напълно локомотива, който отива за скрап.
Пожарната опасност в дизеловите локомотиви идва изключително от състоянието на маслото в картера на двигателите им. В зависимост от пробега километри на локомотива, качеството на това масло се променя и се влошава. От горимо, става лесно запалимо и пожароопасно за двигателя на локомотива.
При контролните лабораторни проби се установява в какви граници попада пламната температура на маслото (пламната температура е най-ниската измерена температура на нагряване на маслото, при което се образуват горими пари над повърхността му, които при поднасяне на открит пламък изгарят с припукване, без да са в количество да преминават в устойчиво горене, б.а.) и се взема нормативното технически разписано решение в локомотивните депа.
Такива служебни лаборатории имаше във Варна, Русе, Бургас, Пловдив и София. Всички локомотив от депата в цялата държава задължително се водеха на строг писмен отчет за извършването на тези лабораторни проби и от тук следваше и навременната смяна на маслото в двигателите им.
Могат да се открият архивни данни за това, че възникналите пожари в дизелови локомотиви по горепосочената причина бяха сведени до единични случаи, имам предвид в периода от 36-40 години назад във времето. Държавен противопожарен контрол по места ефективно упражняваха структурите на противопожарните органи.
Очевидна е тенденцията. Един случай е случайност, втори е съвпадение, но трети си е закономерност. Моят дългогодишен опит на пожарен специалист ме кара да си мисля, че ситуацията трябва да бъде разследвана от ДАНС при участието и съдействието на Националната служба за пожарна и аварийна безопасност и защита на населението.
