Токсиколозите, патоанатомите и съдебните лекари са на изчезване, липсва и модерна апаратура, а без всичко това разследващите са с вързани ръце
Автор: Борислав Михайлов
Аз повече от всеки съжалявам, когато има убийство, но то го има във всички държави в света. Нали гледате сериали всеки ден по действителни случаи, особено "От местопрестъплението: Маями", така че не е нещо, което се случва само в България.
Това е коментар на премиера Бойко Борисов, направен на 16 януари 2016 г. в отговор на отвореното писмо на КРИБ с искане за оставка на министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова, ако не бъде разкрито бързо убийството на бизнесмена Александър Антов.
С чиста съвест, обаче, можем да отнесем тези думи на известния с любовта си към полицейската работа Борисов и към убийството на културиста Николай Димов, за което е заподозряна и арестувана скандалната миска Анита Мейзер.
Не че някой ще поиска оставката на Бъчварова, ако това убийство не бъде разкрито бързо, а заради отправката към сериала „От местопрестъплението” и вече баналния въпрос „Как ще ги стигнем американците?”.
Отвъд Океана криминалистите разполагат със страхотни лаборатории, в които опитни учени правят всички възможни анализи. Във Варна, обаче, отскоро не работи химическата лаборатория на Университетската болница, поради което е направо загадка как всевъзможни медии се добраха до информацията, че убитият културист е злоупотребявал с хормона на растежа, заради което е имал проблеми със секса, та се е стигнало да екзотичните сексуални практики с душене и употреба на свински опашки.
„В резултат на пенсионирането на химика в Университетската болница във Варна от няколко дни в града вече не могат да бъдат правени съдебно-химически експертизи на биологичен материал.
Част от експертизите, необходими за изясняване на фактите по това дело, ще бъдат назначени в друг град, по всяка вероятност в София, което означава, че това предполага допълнителен значителен разход и ресурс във време, специален конвой. Нещо, което може много лесно да бъде спестено, ако химическата лаборатория в Университетската болница във Варна бъде възстановена с назначаването на друг химик", обясни ситуацията говорителят на варненската прокуратура Радослав Лазаров.
Излишно е да се уточнява, че в момента е блокирано не само разследването на въпросния случай, но и на всеки друг, независимо дали ще бъде използван дни наред като медийна дъвка или ще остане затворен в папките на поредното досъдебно производство.
Въпросът е какво всъщност е екзотика – това, което виждаме в сериали като „От местопрестъплението” или до болка познатата родна картинка, където след пенсионирането на последните мохикани идва краят на и без това символичното ни присъствие в света на модерната криминалистика.
Уравнение без нито едно неизвестно
Жалко е, че много български електронни медии спряха коментарите под публикациите заради решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели.
Но има и изключения, където читателите все още могат да напишат, че цар Мидас има магарешки уши, образно казано. Точно това прави в един от варненските сайтове и доц. Васил Атанасов.
Този никнейм най-малкото съвпада с името на началника на токсикологичната лаборатория на ВМА-София, който е сред най-уважаваните учени в тази област, но в случая по-важна е позицията, а не идентификацията на автора.
„В България нито един от многото ВУЗ-ове не подготвя специалисти в областта на съдебната токсикология. В конкретния случай не става въпрос просто за „химик", а за специалист, който е натрупал доста знания и опит, познава медикаменти и отрови, тяхното поведение в организма, наясно е с доста неща от фармакологията и съдебната медицина и владее специфични методи за анализ.
Защото е скъпо и „екзотично" - в момента в България квалифицираните съдебни токсиколози са трима, а химиците, извършващи токсикохимичен анализ - около 10 за цялата страна”, пише доц. Атанасов.
След което допълва, че в болничната йерархия те са някъде между санитар и лаборант, а работата им е свързана с неприятни проби, вредни условия на труд, голямо психическо натоварване, обидно отношение и нереално ниско заплащане.
Освен това техниката в лабораториите е на по 30-40 години, а са нужни скъпи апарати, които нито една болница не може да си позволи да закупи за целите на съдебната експертиза и полза роду.
И не на последно място, специалистите по съдебна токсикология са викани и като вещи лица по съответните дела, а незавидното отношение на съдебната система към тях е още един отрицателен фактор.
По думите на доц. Атанасов, всичко това не е въпрос само на институции, а и на отношение и уважение между различните специалисти вътре в тези институции.
От частното към общото
Всъщност проблемът е много по-голям и засяга не само разкриването на престъпления, но и българската медицина като цяло. Преди малко повече от половин година председателят на регионалната колегия в Бургас на Българския лекарски съюз д-р Антон Григоров обобщи в интервю за „Фокус”, че не достигат анестезиолози, хирурзи, патоанатоми, съдебни медици – просто няма специалност, в която да има излишество на медици.
Д-р Григоров е категоричен, че една от причините за това тревожно положение е отливът на млади медици, които да специализират в България.
На второ място, част от младите лекари, които завършват медицинското си образование у нас, заминават в чужбина – нещо, което правят и утвърдени специалисти, които търсят реализация зад граница заради огромното натоварване, на което са подложени и неадекватното заплащане. На трето, но не по значение място, много талантливи български младежи завършват медицина в престижни западни университети, но малцина се връщат у нас – ясно е защо.
Ако се върнем към студената, по същество, връзка между медицината и криминалистиката, ще опрем до горещата тема за недостига на патоанатоми и съдебни лекари – нещо, за което вече стана дума.
Още през 2011г., по инициатива на тогавашния омбудсман на България Константин Пенчев бе проведена кръгла маса по проблемите на съдебните медици и на качеството на съдебномедицинската експертиза с участието на представители на всички възможни институции.
Дискусията бе провокирана след среща на омбудсмана с представители на асоциацията „Български институт на съдебномедицинските специалисти”, по време на която са били коментирани основните проблеми в тази област – източниците на финансиране на съдебномедицинската дейност, заплащането на разходите за извършване на експертизите, дефицитът на специалисти.
По време на срещата бяха изнесени данни, според които у нас има 79 съдебни лекари, от които 29 са ръководители на отделения или катедри, 5 са инженер-химици, 38 лаборанти, 22 препаратори, 16 сътрудници и 21 санитари. Общият брой на работещите в системата е 190 души.
Ще я има ли съдебната медицина?
Участниците в кръглата маса алармираха, че състоянието на съдебната медицина е доста неясно. По закон във всяка областна болница трябва да функционира отделение по съдебна медицина, но не е решен проблемът кой да финансира издръжката на тази структура.
Като търговски дружества лечебните заведения сами трябва да осигуряват пари за дейностите си, а отделенията по съдебна медицина не генерират приходи, а само разходи, с което „тежат“ на болничните бюджети. Поддържането на база, осигуряването на консумативи и апаратура, необходими на съдебните медици, си е направо лукс. На този етап не съществуват клинични пътеки, по които тези отделения да получават финансиране.
На тази среща, проведена преди цели пет години, представителите на Министерство на здравеопазването, на МВР, на Министерство на правосъдието, на Висшия съдебен съвет, както и на съсловието, се обединиха около позицията, че спешно трябва да бъдат направени необходимите промени, за да се осигури самото съществуване (?!) на съдебната медицина.
Постигнато бе съгласие, че в кратки срокове трябва да бъдат решени неуредиците с финансирането на дейностите в съдебната медицина, подобряването на условията на работа, дефицита на специалисти.
Очевидно е, че всички тези проблеми не са намерили своето решение, въпреки декларираните добри намерения. Вече стана ясно, че конюнктурата по никакъв начин не привлича младите химици към съдебната медицина, където, освен гарантираните за цял живот срещи с трупове, ги очаква и работа със събратя по неволя – криминалисти, които понякога дават пари от джоба си за тонери и хартия, нерядко ползват лични компютри и вече не гледат „От местопрестъплението: Маями”, за да не се питат защо от цяла България само в отделението по съдебна медицина на Русенската МБАЛ работи сървър, в който се съхраняват всички документи от съдебно-медицински експертизи (по данни от 2015 г.).
Мнозина ще попитат дали цитираните факти не пораждат песимизъм за бъдещето на съдебната медицина и модерната криминалистика?
Истината е, че не само фактите, но и тенденциите са нелицеприятни, при това не от вчера, а най-малкото от началото на новото хилядолетие. Въпреки това споменатият вече доц. Васил Атанасов казва, че е оптимист и се аргументира с преките си лични наблюдения.
От една страна, като преподавател в СУ „Климент Охридски” доц. Атанасов отбелязва, че в последните години все повече студенти знаят защо са в университета, защо са избрали определена специалност, имат визия за бъдещото си и искат да изградят себе си като добри специалисти.
От друга страна, в практиката се забелязвали все повече разследващи, прокурори, съдии, които са амбицирани да си свършат работата принципно и отдадено, да променят нещо към по-добро в държавата.
И още един аргумент на доц. Атанасов: голяма част от медиците, заминали в чужбина, продължават да прескачат амбулантно от страна в страна, на ниски позиции с 2-3 годишни договори, докато останалите у нас с желанието за битка, макар и с доста повече усилия, са постигнали професионален успех, при това имайки семейство, дом и среда.
Анализирай това
Като търговски дружества лечебните заведения сами трябва да осигуряват пари за дейностите си, а отделенията по съдебна медицина не генерират приходи, а само разходи, с което „тежат“ на болничните бюджети. Поддържането на база, осигуряването на консумативи и апаратура, необходими на съдебните медици, си е направо лукс. На този етап не съществуват клинични пътеки, по които тези отделения да получават финансиране.
