Пак там, в пепелта, е талантът и болката на писателя Димитър Димов, написал в Пловдив романа „Тютюн". Тъкмо в складовете през 1962 г. е сниман и едноименният филм
Преди стотина години в Пловдив се появил хасковският фабрикант Петър Дяков. Според родовото предание бизнесът му започнал от една кошница яйца. Син на тютюнотърговец, той започнал да трупа капитал още като гимназист и по-късно се наложил като търговец на тютюн в Хасковско и Беломорието.
Дяков закупил тютюневата фабрика на Карло Вакаро - един от най-популярните пловдивски фабриканти в началото на 20 век. Сближил се с неговия син Едмондо, който му станал съдружник в акционерно дружество „Егейско море".
Дяков обаче загубил всичко за една нощ - фабриката му изгоряла при мистериозни обстоятелства. Повече от 200 работници се изкачили на Сахат тепе и спрели потресени пред руините. Изгорял всичкият тютюн, унищожени били машините и помещенията.
Щетите били за колосалната по онова време сума от 10 милиона лева. В публикация на пловдивския вестник „Юг" от 8 февруари 1922 г. се намеква, че пожарът не бил случаен.
Но вместо като изкупителна жертва да бъде арестуван удобен клошар, запалил четири отделни сгради с фаса си, станало друго. Благодарение на приходите от тютюневата фабрика в Харманли, Петър Дяков възстановил сградата на „Беломорска България", регистрирал фирмата „Дякови събирателни тютюневи фабрики" и акционерно дружество „Егея-табак компани" и бизнесът му отново потръгнал.
Надали някой вярва, че подобна оптимистична съдба ще имат прясно изгорелите четири тютюневи склада в Пловдив - паметници на културата, макар кметът Иван Тотев бодро да уверява, че има скици и проекти и всичко ще бъде възстановено.
Вече пет месеца минаха от злополучното събаряне с багери на друг бивш тютюнев склад, нарочен за преустройство в хотел. Знаковата сграда не само че не е възстановена - частна собственост е, както впрочем и току-що изгорелите здания, но и до ден-днешен общината не можа да отговори паметник на културата ли е тя или не.
Нещо повече - кметът се засегна и нарече „турски сериал" скандала със съборения склад на ул. „Одрин" 8. Той заподозря, че някой се опитва да набеди община Пловдив за лошия герой, но тя винаги била от добрите.
„Много често в турските сериали си мислиш, че някой е лош, но изведнъж се оказва, че той държи ключа за разрешаване на проблема", даде пример кметът. Той изтъкна, че управата винаги се е грижила за опазването на културно-историческото наследство на своя територия.
„Факт е, че в последните десетилетия е имало десетки подобни случаи като този със склада. Това е знак, че нещо не е наред в цялата система за функционирането на този процес. Лесно беше общината да бъде обявена за виновна. Много лесно някои се опитаха да натикат Пловдив в ъгъла".
Пловдив, който ще е Европейска столица на културата през 2019 г., не е в ъгъла. Той е в пепелта. В пепелта е голямото сърце на дарителя Димитър Кудоглу, подарил на града през 30-те години на ХХ век Дома на благотворителността и народното здраве.
Потресен от високата детска смъртност и заболяванията от туберкулоза сред тютюноработниците и бежанците, Кудоглу решава да отвори в Пловдив първото социално здравно заведение в България.
В края на 1926 г. търговецът купува за 5 млн. лв. сградата на хотел „Цар Симеон", финансира с още 3,5 милиона лева нейното преустройство и оборудване с медицинска апаратура. Дарява и два склада, които да осигурят издръжката на болницата „за вечни времена".
„Това е дар, който приживе правя на нашия многострадален народ, за да помогна за създаването на едно поколение здраво физически и нравствено, годно да твори морални и материални блага на нацията", казва дарителят. И добавя: „Съжалявам, че не съм Рокфелер или Форд, за да облекча страданията на десетките бедни и злочести, които всекидневно късат сърцето ми със своите молби, та да се създадат радост, благоденствие и щастие в нашата хубава родина."
Двата тютюневи склада в продължение на 20 години осигурявали издръжката на здравния дом. Така хиляди болни получили изцеление. За 17 години в здравното заведение били регистрирани над 420 000 прегледа, повечето безплатни.
Болницата била първата по рода си на Балканите, а техниката й се мерела с тази в развитите страни. След като сградата била силно разрушена от Чирпанското земетресение през 1928 г., Кудоглу изцяло финансирал ремонта и изпратил от Дрезден пари за пострадалите пловдивчани. Още през следващата година сградата била напълно реконструирана.
През 70-те години обаче тя и историята й отиват в пепелта, след като зданието е съборено заради разширението на Централна поща. В пепелта е талантът и болката на писателя Димитър Димов, написал в Пловдив романа „Тютюн". Тъкмо в складовете през 1962 г. е сниман и едноименният филм. За създаването на творбата си Димов вероятно е бил вдъхновен от втория си баща - тютюневият експерт Руси Генев.
През 40-те години на миналия век писателят често ходел във фабриката и с дни наблюдавал работния процес. Бил е доцент по анатомия и физиология на домашните животни в Агрономическия факултет и е имал кабинет в сградата на сегашната Търговска гимназия, където се помещавал факултетът по онова време. „Съществува мнението, че прототип на експерта на "Никотиана" Костов е Кочо Апостолов, който живее в Пловдив. Бил е чиновник в "Ориент табако" на Крум Чапрашиков в родния си град Дупница, а после и експерт на пловдивския й клон. По-късно започва и самостоятелна търговия", разказва пловдивският театровед и журналист Пенка Калинкова, която е автор на филма "Истории от тютюневия град".
Смята се, че съпругата на Апостолов - д-р Марена Колушева, е прототип на образа на Ирина от романа. Партизанката и журналистка Жули Левиева е първообраз на Варвара, а кумирът на пловдивските тютюноработници Никола Балканджиев – на Шишко.
По ирония на съдбата Кочо Апостолов е работил в същата тази фабрика, чиято сграда бе съборена от багерите през март тази година. И макар да не изгоря, нарочената за хотел величествена постройка също вече е в пепелта. В пепелта са емоциите и болката на пловдивските тютюноработници, които от тукашните складове започват многобройните демонстрации и стачки. Тази от 1953 г. срещу установените от комунистическата власт условия за труд, прераснала в работнически бунт. Била потушена жестоко от сталинисткото управление на България с тежко кръвопролитие след стрелба от милицията по протестиращите, предимно жени.
Много хора били убити, други ранени, стотици били пребити и арестувани.В пепелта на изгорелите пловдивски складове е изтекла и тяхната кръв, попивала някога в основите на Тютюневия град.
Той представлява ансамбъл от старинни фабрики за преработка на тютюн и складове от края на XIX и началото на ХХ век. През 1923 г. в Пловдив съществували 30 тютюневи къщи, които разполагали с 32 склада за манипулация и съхраняване на тютюни, от които 20 били построени за тази цел. Били масивни 4-5-етажни сгради, изградени в идеалния център на Пловдив.
Едновремешните тютюневи складове били национализирани по 3 различни закона. С единия след 1944 г. одържавили сградите на немски и италиански фирми. През 1947 г. по Закона за национализацията на индустрията се сменила собствеността на българските складове. Трети сгради, които са били активи във фондации, през 1950 г. били одържавени със Закон за имуществото на фондациите. През 2008 г. Цигарената фабрика е приватизирана за 30,8 млн. лв. Част от складовете стават частна собственост на купувача - фирма, свързана с "Винпром Пещера". Но още преди продажбата не малка част от тях са извадени от активите и продадени на частни лица.
В момента в Пловдив има около 30 склада. Макар някога кварталът да е кипял от аромати на тютюн и индустриален живот, днес много от сградите са полуразрушени, заклещени са в клопката на съдебните претенции на много собственици или пък са купени от бизнесмени с амбициозни планове за десететажни хотели и търговски центрове. Един от изгорелите складове е на новите собственици на Цигарената фабрика. Най-красивите, на Кудоглу, са притежание на двама братя от италианския град Алба. В управлението на фирмата им "Р. И. П. А." ООД е бившият консул на Италия в Пловдив Пиетро Луиджи Гиа.
Сделката е станала за около два милиона лева. За тези пари те купуват 1431 кв. метра парцел и повече от 6000 кв. м разгъната площ в идеалния център на града.
От много години прекрасната някога жълта сграда стои изоставена и с изпочупени прозорци, а това, което общината направи, бе да сложи предупредителни табели, че преминаването в близост е опасно.
До този момент никой от собствениците на сградата не е бил потърсен от властите.
„Имахме конструктивно становище, изготвено с помощта на ректора на ВИАС. Имахме одобрение от Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности, но със смяната на директора получихме писмо, че отменят разрешението. Трябваше едва ли не да започнем съгласуване и преработка на проектите от самото начало. Направихме пълно заснемане на фасадата с всички гирлянди и елементи, искахме да я възстановим на 100%, но те отказаха. Това доведе до спадане на инвеститорския интерес", обясни представител на братята от Италия.
Юристът на дружеството казва, че то е представило инвестиционен проект преди няколко години пред местната и държавната власт, но до издаване на строително разрешително така и не се е стигнало.
Но кметът Тотев твърди, че собствениците не са внасяли никакви проекти за инвестиционни намерения. А и да са внасяли, няма как да запомни. Той е зает да мисли за проекти и финанси, с които да превърне Пловдив в Европейска столица на културата. Пардон! На пепелта.
По европейски път, ама по нашенски
Дина Харизанова
Камарата на архитектите в Пловдив се обяви за спешни законодателни промени, с които да се криминализира безстопанственото отношение към паметници на културата и да се даде възможност за одържавяването им при посегателства.
„Настояваме за бързи законодателни промени в Закона за културното наследство, където безстопанственото отношение на собствениците към сгради-паметници на културата, да се криминализира и второ, когато има посегателство като разрушаване или умишлен палеж, държавата да конфискува имотите, както е в цивилизовани страни като Италия", заяви пред Нова телевизия председателят на пловдивската камара Петко Костадинов.
До края на седмицата експертният съвет в Община Пловдив трябва да се събере и да одобри план за укрепването на изгорелите тютюневи складове, така че да се запази фасадата им.
Куриозен е фактът, че пожарът избухна точно на рождения ден на някогашния стопанин на постройките Димитър Кудоглу.
Дали инцидентът с тях е дело на клошар пироман, каквато е версията на прокуратурата, тепърва може би ще се разбере. Или може би не. Тъй като не е тайна, че към апетитните имоти в центъра на града е съществувал жив инвестиционен интерес. А простите сметки показват, че реновацията на старите сгради по принцип би глътнала много повече пари, отколкото събарянето им и построяването на нови модерни билдинги на тяхно място.
Каквато и да е истината, тя буквално туря пепел върху идеята т.нар. Тютюнево градче да бъде включено активно в културните събития през 2019 г., когато Градът на тепетата ще се превърне в Европейска столица на културата.
Както отбелязва Асен Асенов, председател на фондация „Едно“, която организира международни фестивали и други събития за съвременна култура и изкуства, пловдивският пожар е бил във фокуса на редица западноевропейски медии. „Трябва да сме наясно, че Пловдив и България са под лупа. Защото „Европейска столица на културата“ не е пловдивско и не е даже национално събитие. Това е най-голямото и единственото културно събитие, което ЕС организира. Е, как си представяте, че ЕС ще остави просто така България да проваля най-голямото му събитие“, пита риторично той.
Така че, ако искаме наистина да сме европейци, вече трябва да престанем да мислим за случващото се у нас като на някакви си наши „семейни работи“. Защото действителността ни задължава да се нагърбим с отговорността, че вършим и „европейски работи“.
