Обикновена луличка


18 Август 2016, Четвъртък


Листата, стъблата и корените на растението съдържат различни алкалоиди. Учените съобщават за наличие на холин.


В цветовете са открити флавонови глюкозиди – линарин, който се хидролизира на агликона акацетин (линаригенин), и дизахарида рутиноза; пектолинарин и неговата кристална форма неолинарин; ацетилпектолинарин. Изолирани са още пектини, слузи, смоли, ситостерин, фолиева и лимонена киселина.
Пресните листа на луличката съдържат 60 - 140 мг% корбинова киселина, 18 мг% каротини.

Преди време в Германия широко разпространено средство при болезнени хемороиди бе мехлем, приготвян от пресен сок от зелената билка. При хемороиди се използва крем, приготвен от 1 част цветове на линарията, 1 част дъбова кора и 1 част водно пипериче.
Луличката се използва още при лениви черва, нощно напикаване у децата, болезнено уриниране, възпаление на простатата, главоболие, жълтеница.
Външно се употребява при циреи, хемороиди, възпаление на конюнктивите, ухапване от насекоми и други.

Растението проявява също така диуретично, жлъчегонно и болкоуспокояващо действие.
Начин на приложение: 1 чаена лъжица билка се запарва в 250 мл вряща вода. След изстиване се прецежда и се изпива на 2-3 пъти за един ден.
Като очистително и диуретично средство, шепа от луличката, събрана във време на цъфтеж, се залива с чаша вряща вода, запарва се, прецежда се, прибавя се по вкус захар и се взема през 1 или 2 часа по 1 с.л.
Предупреждение: Билката е отровна. Дразни стомаха, може да предизвика диария. Затруднява дишането, отслабва сърдечната дейност. Затова се прилага внимателно, под лекарски контрол!


В категории: Здраве , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки