Разпространената от „Зелени Балкани“ карта на установените случаи с намерени мъртви делфини
04 Август 2016, Четвъртък
Всички си чешат езиците за това защо умират делфините, но никой реално не търси причината
И аз като всеки друг българин, па и като човек въобще, се информирам за случващото се у нас и по света от медиите. Гледам новините по телевизията, слушам радио, чета вестници, следя интернет. И все повече се обърквам, все повече се чудя и мая на кого да вярвам и къде, да му се не види, се крие истината. Ама онази – истинската.
Наистина вече не мога да разбера кое е лъжа, кое – измишльотина.
Ето, сега напълно се омотах в проблема с делфините в Черно море, за който се вдигна шум хем до Бога, хем до дълбините на царството на Нептун. Чета си неотдавна как от „Зелени Балкани“ алармират тревожно, че само за три дни към средата на юли експертите и доброволците на сдружението регистрирали цели 35 изхвърлени на брега между Ахелой и Поморие муткури (от този вид били бозайниците).
Пак по същото време от едно друго екосдружение – „Да опазим „Корал“, пък се завайкаха, че мъртвите делфинчета били 60, като 12 от труповете се търкаляли между Иракли и Силистар. Някакъв директор в Екоминистерството заяви пред Националното радио, че от началото на годината били регистрирани 91 случая на умрели делфини, а неговата шефка – министърката на околната среда, рече, че тези случаи били 108! Ха сега де – боб ли да хвърляме, че да разберем колко точно са?
Не стига това, ами природозащитниците твърдяха пред медиите, че само много малък процент мъртви делфини били изхвърляни на брега и в открито море броят на погиналите се измервал в хиляди!
Така наречените експерти нашироко обясниха, че черноморският муткур бил защитен и застрашен вид, включен в Международния Червен списък. И тук вече взех да се замислям, че има нещо гнило във всичко това, което се дрънка по вестници, телевизии и сайтове. Щото, ако погиналите бозайници са от „изчезващ вид“, то как тъй мрат с по хиляди?! За мен, щом числеността им е толкова сериозна (то май преди време еколозите взеха няколко милиона евро да ги броят, та трябва да знаят колко точно са), не би трябвало да се страхуваме, че породата им ще се затрие от лицето на Земята.
Дори и да бъдат безмилостно изтребвани от човеците. Щото после и това прочетох – че част от труповете били открити с изрязани гръбни мускули, т.е. от тях били направени филета, минаващи за деликатес. Тъй казват природозащитниците.
Добре, ама преди няколко дни слушах по „Дарик“ главния секретар на МВР комисар Георги Костов, който обясни, че трупчетата на делфините, дето са намерени, са – много добре си спомням думите му: „без видими травматични увреждания“! Ха сега, де!
Същият господин комисар отрече бозайниците да мрат и заради военните учения в Черно море. Щото някъде четох, че всъщност детонацията на разни снаряди, използвани от военните в „Бриз“, била причинила високата смъртност при тези чувствителни морски създания. Пък комисарят вика, че те си починали просто от... удавяне.
Знам ли – кой да ти каже така ли е, или не?! И на кого да вярваш. Като ето, други разни експерти рекоха, че основната причина за масовия мор на симпатичните водни животни е попадането им в рибарски мрежи.
Обаче пък срещу тази версия скочиха рибарите. Тези от Ченгене скеле заявиха, че това е изключително рядко явление и няма как то да е причинило смъртта на делфинчетата. Но комисарят от МВР се хвана като удавник за сламка за въпросната хипотеза и набързо си изми ръцете, заявявайки, че при учението „Бриз" не били използвани рибарски мрежи. Демек – военните нямат нищо общо със случая.
Дали делфините се оплитат в рибарските мрежи или не, така и не ми стана ясно, въпреки че изгледах десетки репортажа и чух няколко интервюта на тази тема. Във всеки случай уловът бе забранен там, където те порят морската шир. Рибарите от Ченгенето веднага проплакаха, че това ги обрича на глад, тъй като на практика няма да могат да хвърлят мрежи в целия Бургаски залив и на юг от Бургас, та затуй май писали на Бойко Борисов да вземе да премахне тази забрана.
Че рибарите не са виновни, по Националната телевизия каза и някакъв заместник-директор на Агенцията по рибарство и аквакултури. Той подчерта, че редовно правили инспекции на улова и досега не било установено наличието на делфини в него.
Брех, да му се не види! Вече нищо не разбирам – мрат ли делфини или не, и толкова ли е страшно това?!
Щото пак някъде четох, че тези бозайници просто са се развъдили прекалено много и в бедното ни Черно море няма храна за тях. То вече и риба в него не остана. Аз като морски човек – все пак съм варненец, мога да се закълна, че с очите си съм виждал как в нашето пристанище напоследък често се навъртат делфини. Пък това – да ги съзреш с просто око в морето, а не в делфинариума – си е нещо необичайно.
Ама иначе министрите се похвалиха, че са набелязали мерки „за защита на популацията на делфини в нашето Черно море“. Дори Гранична полиция щяла да използва катерите и техниката си за защитата им и за контрол на риболова в забранените райони. И даже щяла да участва в документирането на престъпления срещу защитените видове. Сякаш си няма друга работа!
Но как ли да разбера каква е истината, като и изявленията на родните ни министри се разминават, сякаш изобщо не се познават и не са част от едно и също управление. Министърката на земеделието и храните Десислава Танева си твърди, че основната причина за смъртта на делфините е попадането им в рибарски мрежи.
Няколко дни по-късно екологичната министърка Ивелина Василева заявява, че масовият мор би могъл да бъде причинен не само от заплитане в мрежите на рибарите, но и от заболявания, водни течения, естествена смъртност и пр.
То става като в оня виц, дето не били компютри, а компоти, дето не сме ги изнасяли, ами внасяли!
Не мога да разбера докога ще гадаем, ами ветеринарите не вземат да им направят аутопсия на пустите му делфини, та да видим от какво наистина са предали Богу дух?!
Пък примерът със симпатичните китоподобни не е единствен по отношение на замитането на истината. Пак тези дни се вдигна невъобразима гюрултия по медиите за някакви боклуци от Италия, дето щели да ги мъкнат у нас от Неапол и Палермо. „24 часа“ писа, че щели да бъдат горени в циментовия завод в Девня, дето щели да правят гориво от тях. Масло в огъня наляха и от „Сега“– в редакцията били научили, че в терминал на пристанището във Варна бил обработен кораб с няколко тона италиански боклук.
Няколко дни по-късно от „Девня цимент“ отрекоха да са се занимавали с подобна далавера. Екоминистърката също потвърди, че по родните пристанища няма такива отпадъци и въобще вносът им с цел депониране у нас е забранен.
И аз пак се питам – на кого да вярвам и кое е истина?! Па като се замисля – шменти-капелите са все в областта на екологията. Дали пък екозащитниците не вдигат някаква измислена врява, само и само пак да им дадат от Европа милиони, за да броят делфини или пък чуждестранни вехтории? Кой да ти каже!
