Нашият конкурс


Нашият конкурс
01 Август 2016, Понеделник


Спомени от семейния албум


Много интересни военни снимки на своя дядо Гроздан Миленков Лилов е изпратил за нашия конкурс „Спомени от стария албум“ Богдан Грозданов от шуменското село Царев брод.
Неговият близък родственик (сн. 1) е роден на 4 март 1889 г. в с. Загъжене (дн. Добравица), общ. Своге. Той взима участие във всички войни, водени от 1913 до 1918 г. Сражавал се е по бойните полета на Одринска Тракия, Македония, Косово поле и Северна Добруджа. Бил е и заложник в Турция. „Имаше много медали, сред които Георгиевски кръст за храброст с мечове, връчен му лично от цар Фердинанд“ – уточнява внукът Богдан Грозданов.

След войните дядо му Гроздан се установява в родното си село, където създава семейство с Иванка Славкова. Раждат им се двама сина и една дъщеря. Съпругата му обаче умира млада и той се жени втори път за Велика, от която има още една дъщеря. „Той бе добър и уважаван старец и доживя до 96-годишна възраст. Почина на 7 март 1977 г.“ – пише ни неговият внук.
Втората снимка е правена, докато баща му – Митко Грозданов, е бил в отпуск преди да замине за фронта (сн. 2). Той е роден на 20 април 1922 г. в с. Загъжене. Служил е в София, в учебната батарея на ШЗО на Негово царско величество цар Борис ІІІ. Сражава се по бойните полета на Втората световна война.

На фотоса до него е съпругата му Райна от с. Добърчин, общ. Своге, До нея е сестра й Дилка. Мъжът с униформата, отляво на бащата на Богдан Грозданов в, е Симо Динов, съпруг на другата сестра на майката на нашия читател – Божура, която е застанала до мъжа си.
На друга една от фотографиите Митко Грозданов е седмият от ляво надясно, а школникът, който държи коня с лявата си ръка, се казва Стефан и е първи братовчед на съпругата му (сн. 3). Той успява да се върне от фронтовете на Втората световна война жив, но в същото време и много болен.

Стефан е и първият вляво на снимката, правена след войната във военния санаториум в с. Искрец (сн. 4), където се лекува, но само година по-късно склопя очи завинаги.
На последната фотография виждаме войниците в пълно бойно снаряжение да тръгват на учение (сн. 5). Сред тях е и бащата на Богдан Грозданов.
Съпругата му дочаква завръщането му от фронта. Двамата заживяват в Загъжене, като през 1946 г. се ражда синът им Стефан, а през 1950 г. и Богдан. Семейството решава да се премести в с. Царев брод, Шуменско, където през 1954 г. се сдобиват и с дъщеря – Маргарита.

„Татко работеше като строител, а майка ми – в лозарска бригада. Татко почина на 16 декември 1997 г. на 67-годишна възраст, а мама – на 22 октомври 2013 г.“ – пише ни Богдан Грозданов.
Той изтъква, че родът му е много голям и пръснат из цяла България. Сред потомците на фамилията има много военни, учители, лекари, машинни и строителни техници и др.

Бележка на редакцията: Ако изпращате за конкурса ни оригинали на снимките, посочвайте телефон за връзка и коректно точен адрес, на който ще ви ги връщаме, след като ги публикуваме при нас. Защото тяхното място е в семейните албуми.



В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки