Наивни софиянки плащали в бижута на измамник да им прави „магия за забременяване“, после от срам отказали да свидетелстват срещу него
Автор: Камен Колев
Българите сме склонни да вярваме на ясновидци, екстрасенси, знахари и медиуми, а тяхното число невъобразимо нараства особено във времена на кризи – било икономически или политически. Но това не е съвременен феномен - още в началото на ХХ век спиритизмът е бил на голяма почит и в градовете ни е имало цели общества, управлявани от окултисти, „светици", пророчици, баячки, врачки и т.н шарлатани, решени да осребрят човешките страхове и тревоги.
Наивници никога не са липсвали. Последователите на спиритизма се събирали в най-елитните софийски къщи, за да викат духове. Това занимание обаче евфемистично било наричано "разиграване на маса".
Спиритистите сядали около кръгла маса, поставена на трикрака подпора. Съоръжението трябвало да бъде сглобено без пирони и метални части, иначе духовете нямало да отговорят на зададените им въпроси.
Контактьорите сядали така, че палецът и кутрето на ръцете им да докосват ръката на съседа. Другите пръсти трябвало да се опират в масата. Един от присъстващите, смятан за медиум, водел сеанса, като призовавал: „Ако има дух в стаята, да чукне върху масата."
Ако се чуел звук, значи духът харесвал компанията. Медиумът питал за всеки случай дали хората му допадат, и ако се чуели две почуквания, сеансът започвал. Най-често бил призозаван духът на Наполеон Бонапарт, особено по време на Англо-бурската и Руско-японската война.
Голяма популярност имал и духът на египетската владетелка Клеопатра, която била призовавана за разгадаването на любовни драми. Духовете от отвъдното „отговаряли“ на въпросите само с почуквания, но някои спиритисти провеждали и писмени сеанси. На специален кръг били изписани буквите от азбуката и според това как се завъртали те, посланието на мъртвите се изписвало пред живите.
Самият Фердинанд бил много запален по окултното и силно вярвал в ролята на съдбата. Навръх всяка Нова година в двореца по традиция се гадаело. Дворцовите хора леели куршум, потапяйки разтопено олово в съд с вода. По получените фигурки гадаели на кой какво ще се случи през годината.
В навечерието на 1904 г., на новогодишната трапеза била и майката на Фердинанд - княгиня Клементина. Тя силно се разстроила от това, че й се паднала лоша фигурка, от което си направила заключението, че ще се разболее.
Самият Фердинанд бил твърдо убеден, че познава хората с шестото си чувство и може да предрече дали някой ще му стори злина. Така той си внушил, че втората му съпруга - царица Елеонора, ще му донесе неприятности, в резултат на което бракът им бил трудно търпим, а отношенията между тях – съвсем протоколни, пише Петър Величков.
И добавя: "Най-съдбоносното му прозрение обаче станало през 1910 г., когато Фердинанд заминава за Петербург, за да се срещне с руския император Николай Втори. Два дни прекарват в Царское село (резиденцията на императора). Целият блясък на руския двор се изправя пред очите на нашата делегация.
На една от вечерите, която струвала най-малко 10 000 рубли (колосална за времето сума, б.а.), цялото висше общество било поканено и показало такива пищни тоалети и накити, каквито рядко можело да се видят събрани на едно място.
Българите получили и разкошни подаръци. Например секретарят на царя - граф Дьо Бурбулон, бил зарадван от руския император с великолепна табакера, изработена от знаменития Фаберже. Тя била от сиво-зелен емайл, украсен щедро с диаманти.
Почестите обаче никак не разведрили българския цар. Министър-председателят Александър Малинов го попитал за Царское село: „Нали е прекрасна гледката?" А Фердинанд отговорил: "Да, гледката е прекрасна, но надали ще е задълго. През първата голяма война и руският император, и моят приятел кайзер Вилхелм, па и аз самият, ще бъдем принудени да напуснем троновете си."
Предсказанието на Фердинанд се сбъднало точно след осем години - той и немският император Вилхелм Втори абдикират, а руският император и семейството му са унищожени от болшевиките.
Точно в онези ранни години на ХХ век, подобно на днешните, се навъдили и много спиритисти шарлатани. Сред най-големите измамници е Хафуз Али.
Веднага след Освобождението той се преместил от Видин в София. Настанил се в къща на улица „Цар Крум”, точно срещу дома на охранителя на тогавашния премиер Димитър Петков. Летописецът Георги Каназирски-Верин в своята книга „София преди 100 години” го описва като "много красив снажен турчин от кюрдски произход. С черни мустаци и с черна лъскава коса”.
Хубостта била и основното оръжие на Али, тъй като чрез нея омайвал своите клиентки жени. Така успял да се ожени за видна софиянка, благодарение на която "пробил" в столичния елит.
Пред най-изтъкнатите дами в обществото се представял като учен магьосник, способен да върши чудеса. Уж можел да предсказва бъдещето, да прави магия за сбъдване на желания и за пропъждане на злото, за спечелване на съдебни процеси, за намиране на изгубени пари, за разкриване на кражби.
Коронният му номер бил „магията за забременяване“. Според летописеца Верин, "всичко това той постигал благодарение на своята дервишка метода”.
Хафуз Али станал много известен, преместил се на ул. "Шипка", но по-късно се озовал в ареста. Полицаите открили какво представлява неговият метод за забременяване. Той карал клиентките си да се събличат голи и да стъпват в пълно с вода корито. Мнимият ясновидец хвърлял във водата някакви химикали, които предизвиквали разноцветни пламъчета, по които той уж гадаел бъдещето.
После, чрез хипноза, се възползвал сексуално от някои от тях. От по-богатите дами искал и бижутата им. Карал ги да му ги подаряват сами, „за да хване магията“.
Хафуз Али обаче така и не бил осъден, тъй като прокуратурата не могла да докаже измамите му. Популярните му клиентки от столицата отказали да свидетелстват от страх, че ще опетнят репутацията си. Нещо повече - те използвали връзките на влиятелните си съпрузи делото да се потули, а Хафуз Али да избяга от страната и да се укрие в чужбина.
Не по-малко популярна за времето си била и "пророчицата” Кортеза, която се самопровъзгласила за светица. Родена в Сливен, 35-годишната Кортеза Стефанова се изместила в София и станала слугиня на известната фамилия на лекаря д-р Миркович. В началото на ХХ век тя се сдобила по неведоми пътища с карти на забравени и затрупани минерални извори.
Сама разпространила слуха, че й се е явила Света Богородица, която й посочила на кои места има лечебна вода. Така тълпи от болни хора и техните близки отивали на мястото, копаели и наистина откривали вода. Хората падали на колене, целували ръцете на Кортеза, а тя ги „благославяла“.
В старозагорското село Сладък кладенец тя била посрещната от 6000 души. По време на своите сеанси слагала пред себе си кутия за помощи в полза уж на бедните, които обаче така и не стигали до тях. Въпреки разобличителните материали в пресата, спиритизмът завладявал все повече хора и през 1910 г. те се сдобили със свой печатен орган. Той бил издаван от идеолога на българския спиритизъм Велико (Васил) Граблашов, който нарекъл списанието "Задгробен мир". То било орган на Психическото дружество в София, създадено по образеца на лондонското дружество за психични изследвания.
Един от най-известните спиритисти бил доктор Мануилов, родом от Пирот. Той дълги години живял в Америка, а когато се завърнал в София, денем започнал да практикува хомеопатия, а нощем - спиритизъм. Веднъж поканил на гости поета Кирил Христов. В стаята се извършвал спиритичен сеанс като въпросната вечер бил призован духът на покойния министър-председател Стефан Стамболов. Той обаче не се явил, а Кирил Христов изобличил Мануилов в измама.
Други „литератори“ пък злоупотребявали с имената на най-обичаните българи. Така през 1907 г. трима мъже и една жена от Княжево измислили история как призованият от тях дух на Христо Ботев дописал недовършената поема "Хайдути". Спиритическият кръжок дори изпратил текст от 338 стиха (два пъти повече от оригинала) за публикуване в столични издания.
Но критикът Бойчо Липовски нарича медиума "беден стихоплет, комуто е дошла в главата една най-нещастна идея". И заключава: "Пред нас стои долнопробен шантаж с името и произведението на най-любимия ни поет."
Цар Фердинанд е бил много умен,знаещ,учен политик.По чин е бил поручик,но по знания-професор-политик.Той е чел всички книги по история на Германия,Русия,Австрия,Англия.Фердинанд СаксКобурггота е бил внук на френския крал Луи 16.Фердинанд е бил политико-разузнавач и е знаел,че при една война и той и руския цар ще си върват от троновете си.Първата световна война е била планувана за 1912 год,но още 1908 год е било ясно,че в близките години-голяма война ще има.Днес нямаме в България-политик от ранга на цар Фердинанд.Не бива да вярваме на ясновидци и врачки те лъжат и фантазират.В Библията пише,че е грях да ходиме при ясновидки,а да се молим на Господ за нашето бъдеще.В Светото писание е истината.[bluescreen]
