Законовата уредба на съдебната реформа придоби завършен вид


Законовата уредба на съдебната реформа придоби завършен вид
НС прие предложението на Христиан Митев от ПФ сигналите срещу магистрати да съдържат име, адрес и ЕГН на подателя
29 Юли 2016, Петък


Магистратите няма да бъдат проверявани по анонимни сигнали, но ще декларират членството си в масонски и други тайни организации и общества

Автор: Анна Александрова

Народното събрание прие на второ четене Закона за съдебната власт след един своеобразен маратон, започнал с извънредно пленарно заседание, продължило до 19 часа във вторник, и приключил с удължен работен ден в сряда. Така законовата уредба на съдебната реформа придоби завършен вид и „топката”, образно казано, е в полето на магистратите.

Всъщност това е и мнението на министъра на правосъдието Екатерина Захариева. В четвъртък сутринта тя коментира, че съдии и прокурори вече нямат никакви оправдания, че някой може да извършва вмешателство в работата им. Което дава повод да се припомни, че сред основните акценти в приетия закон е засилването на самоуправлението.
По думите на Захариева, справедливият процес зависи от хората в системата, от човешкия фактор и новоприетият закон урежда проблемите в това направление, но настъпването на видими промени е въпрос на време.

Сигналите срещу магистрати – само с ЕГН

Народните представители защитиха представителите на съдебната власт от проверки по анонимни сигнали, като гласуваха без дебати предложението на Христиан Митев от Патриотичния фронт, сигналите срещу магистрати да съдържат име, адрес и ЕГН на пода-теля.
Това бе записано в чл. 175 от глава девета на закона, регламентираща проверките, които предстои да прави Инспекторатът към ВСС. Те са четири вида – проверки на имуществените декларации, проверки за почтеност, за конфликт на интереси, за действия, накърняващи авторитета на съдебната власт и проверки за действия срещу независимостта на магистратите.

Предвиждат се и проверки на проверяващите. Съгласно приетите промени, преди назначаването си, експертите към Инспектората на ВСС ще преминават през щателно оглеждане за почтеност. Също така те ще трябва и да декларират съгласие, по време на заемане на длъжността си да бъдат подлагани периодично на подобни инспекции. Тези, които не са съгласни почтеността им да бъде гледана под лупа, ще бъдат освобождавани от длъжността, пише в закона.

Гласност за участието в тайни организации

След разгорещени дебати народните представители все пак гласуваха текстове, които ще направят явно участието на магистрати в тайни общества и организации.
Според приетите изменения всеки съдия, прокурор и следовател, членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС), главният инспектор и членовете на Инспектората към ВСС в едномесечен срок от встъпване в длъжност трябва да подадат пред съответната колегия на ВСС декларация за всички свои дейности и членства в организации, включително тайни и/или неформални организации и общества, юридически лица с нестопанска цел и в граждански дружества или обединения.

Колегиите на Висшия съдебен съвет ще водят централен публичен регистър на събраните данни. Същевременно обаче, депутатите отхвърлиха предложението в закона да се запише „забрана магистратите да участват в масонски и др. подобни организации и общества“.
На второ четене бяха гласувани и текстовете, свързани с публичността на имущественото и финансово състояние на магистратите и конфликта на интереси.
След влизането на закона в сила, съдии, прокурори и следователи ще подават декларация от две части за имущество и интереси пред Инспектората към ВСС. Магистратите ще попълват и декларация за промяна в обстоятелствата, посочени в заявлението за имущество и интереси. Така ще има яснота за участието им в търговски дружества например.

В закона са записани определения за конфликт на интереси, частен интерес, облаги, както и какво може да предизвика проверка.
Инспекторатът към ВСС ще води и поддържа електронни публични регистри на всички лични сведения. Те ще се съхраняват за срок от 10 години, след което ще се унищожават.

По-труден вход в системата

Новият закон предвижда по-труден вход в съдебната власт. Занапред за участие в конкурса за младши съдии, прокурори и следователи ще се изискват и най-малко две препоръки от преподаватели, магистрати, адвокати или други юристи, при които е проведен стажът за юридическа правоспособност и които познават нравствените и професионални качества на кандидата.
Устният изпит няма да включва събеседване по въпросите на професионалната етика и независимостта на съдебната система, както бе предложено в първоначалния законопроект, а само за познаване на етичния кодекс на магистратите.

Съдия, прокурор или следовател може да бъде командирован при необходимост за не повече от 12 месеца с предварителното му писмено съгласие, прие парламентът. В изключителни случаи той може да бъде преместен и без неговото съгласие, но за срок до три месеца. 
Командировката ще се извършва след преценка на професионалния му стаж и опит и оценка от атестация и становище от прекия му административен ръководител.
Когато срокът на командироването надвишава една календарна година, щатната длъжност, заемана от магистрата, се освобождава. След изтичане на срока лицето се възстановява на заеманата щатна длъжност в същия орган на съдебната власт.


Парламентът избра Карина Караиванова
за председател на КФН


Карина Караиванова е новият председател на Комисията за финансов надзор (КФН). В четвъртък тя бе избрана с подкрепата на 139 депутати, при 24 гласа „против” и 11 „въздържал се”.
На практика изборът й бе предизвестен, тъй като тя бе единствената номинирана за поста на Стоян Мавродиев, чийто мандат начело на КФН изтече преди повече от месец. Караиванова бе предложена от ГЕРБ, а никоя друга парламентарна група не внесе свое предложение. Веднага след гласуването Караиванова положи клетва като председател на КФН.

„Това, че съм единствен кандидат, не е моя вина”, заяви по-късно новоизбраната председателка на КФН. Тя изтъкна, че няма да прави ревизия на предишното управление на комисията и си постави срок до септември за сформиране на екипа, с който ще работи. В краткосрочен план шефката на КФН определи като свой приоритет завършване на стрес тестовете, т.е. на оценката и качеството на активите на пенсионните дружества.
Карина Караиванова е родена на 12 юли 1975 г. Завършила е икономиката в СУ „Св. Климент Охридски“. Магистър е по финанси и банково дело. Получила е допълнителна квалификация в различни образователни институции в Ирландия, Холандия, Япония и България. В периода декември 2012 - февруари 2013 г. е заместник-министър на финансите.


С приемането на новия закон „топката”, образно казано, е в полето на магистратите. Такова е и мнението на министър Екатерина Захариева

В категории: Политика , Горещи новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
29.07.2016 11:17:24
0
0
U4ASTIETO NE SAMO NA MAGISTRTI,A I NA VSI4KI VISOKOPOSTAVENI DARZAVNI 4INOVNITZI
V TAINI OBSHTESTVA I ORGANIZATZII TRJABVA DA BADAT ABSOLJUTNO ZABRANENI!!!NE MOZE
VOENI,POLITZAI I DR.DA BADAT ,,DEPOLITIZIRANI,,TOES NEZAVISIMI I POLITI4ESKI BEZ
PRISTRASNI A MAGISTRATITE NE!NAISTINA LI NJAKOI VJARVA 4E TAKAV MAGISTRAT MOZE DA
VZEME SPRAVEDLIVO I BEZPRISTRASTNO RESHENIE PO DELO V KOETO E PODSADIM DA KAZEM,
NJAKOI NEGOV SABRAT PO MASONSKA LOZA?!
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки