Първият двубой на Дан Колов


Първият двубой на Дан Колов
Дончо Колев
14 Юли 2020, Вторник


Едва дванадесетгодишен, Дончо Колев поема по тежкия път на гурбетчийството

Автор: Кънчо Пеевски

Той е градинар в Унгария, докер в пристанището на Ню Йорк, строител на железопътни линии в южните американски щати. Заедно със своя сънародник от с. Врабево Стратю Стойчев и други българи, гърци и хървати попада в селището Бонфил на щата Монтана.

Там вечер и през свободното си време хърватите обичали да се развличат с хвърляне на камъни, но на Дончо тези занимания му се стрували обикновени и момчешки. Веднъж опитал и хвърлил камъка с три метра по-далеко от най-силния хвъргач. Но не се увлякъл от това състезание, а все търсел начин да привлече някого да се борят...

При търсене на работа Дончо и Стратю попаднали в селището Маялсити (също в Монтана), където безработни се навъртали около гостилницата на един американец. Там Колев пак продължавал да търси някого да се бори и изобщо да прояви силата си. Това най-често ставало с хващане на ръцете върху маса и натискане или с хващане с по един пръст и теглене. При всички случаи винаги побеждавал и правел силно впечатление на присъстващите.

В гостилницата често се говорело за борба и боксьори. Собственикът успял да убеди българина да излезе на официална борба не с кого да е, а със самия шампион на щата, по произход швед.

Дончо дори нямал собствен екип, затова взел от местния спортен клуб трико под наем. Гостилничарят добре преценил неговите възможности и ръководен от собствените си интереси, кредитирал българина за всички разноски по разгласяването и подготовката на състезанието.

В уречения час се събрали около двеста души. Дончо, заедно с цяла група българи, отишъл по-рано от другите и с голямо нетърпение и вълнение очаквал борбата. Само неколцина от публиката го познавали и затова предварително никой не му ръкопляскал, докато при появата на шампиона веднага се разнесли приветствени възгласи.

Българинът не се смутил, защото бил уверен в силите си, но малко се стеснявал – това било първото му официално появяване. И не от страх, а от чувство на стеснителност в началото той само се отбранявал от атаките на противника си.

Предварително условие между двамата борци било да се борят докрай – който издържи. Отбраната продължила 25–30 минути, когато публиката започнала да губи търпение и да недоволства от начина на борба. На шведа за първи път му се случвало подобно нещо и се озлобил. Издебнал изгоден момент и ударил българина в носа, като го разкървавил. Тогава Дончо се ядосал от нечестната игра на противника си и въпреки големите болки и шурналата кръв, веднага взел инициативата.

Зрителите започнали да му ръкопляскат и симпатията към него се увеличила. Все по-ясно ставало, че двубоят клони в негова полза. Противникът му се изморил много и като видял неуспеха си, за да не излезе победен пред публиката и за да не пострада славата му на шампион, побързал да поиска прекратяването на борбата с равен резултат. Дончо се съгласил, защото и без това на всички зрители станало ясно, че той е по-силен.

Така първата официална среща на нашия сънародник в Маялсити го импулсирала да се отдаде по-нататък всецяло на борбата. И заслужено идва онзи миг в центъра на Париж, когато вече като Дан Колов тържествено препасва най-високото отличие на борците – Диамантения пояс.


В категории: История , Личности

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки