В светата обител са пренесени части от мощите на 26-те мъченици, изгорени през 1276 г. в Света гора
Автор: Стоян Калпушков
Манастирът, посветен на св. вмчк Пантелеймон, се намира на юг от хълма Присой бърдо. Светата обител води началото си от 1872 г. Тя е основана от благочестивото семейство Минчо Попрайчев и Дража Недялкова – бедни, но религиозни люде.
Със свои средства те закупуват за 1300 гроша една нива от 5 дка в източния край на с. Присово, Великотърновско, и построяват първата жилищна сграда. В нея заживяват бащата, майката, синовете Райчо и Недялко, както и дъщерите, които стават монахини, носещи имената Мита-Ефросиния, Бона-Татяна, Станка-София и Неда-Зиновия.
По-големият от синовете, Райчо, отива послушник в манастира „Св. Архангел Михаил“ край днешния град Дебелец (също наричан Присовски манастир). В него постъпва и бащата, след което по чудодеен начин е изцерен от тежка болест. Тук пребивава и майката Дража с по-малките деца.
През 1876 г. бащата и синът приемат монашество с имена Методий и Роман, а на следващата година се замонашва и майката под името Евфимия. След като монасите от „Св. Архангел Михаил“ биват разгонени, йеродякон Роман постъпва в плаковския манастир „Св. пророк Илия“. Той бил сладкогласен певец и много миряни идвали да го чуят.
След кончината на баща му – монах Методий, през 1878 г. грижите за новостроящия се манастир падат върху Роман, когото божията промисъл отвежда в Букурещ. Там той става архимандрит и протосингел на митрополит Панарет Рашев в българската църква „Св. св. Кирил и Методий“. Евлоги Георгиев и богати българи го приемат радушно и го подкрепят материално. Заемайки видно място сред българските общественици, Роман полага всички усилия и средства за доизграждане на светата обител.
По време на Руско-турската война там са разквартирувани руски воини начело с освободителя на Велико Търново ген. Гурко. През юли 1877 г. генералът и руски офицери посаждат в центъра на манастирския двор младо дръвче – гледичия. Днес вековното дърво е в добро състояние и обгръща в горещите дни със свежа зеленина и хладна сянка манастирския двор. То е обявено за природна забележителност.
Княз Александър Батенберг научава за строежа на манастира през 1881 г. на път от Елена за Твърдица. След много трудности, по воля Божия, той помага да се извади разрешително за изграждането му. То започва веднага и на следващата 1882 г. храмът е напълно готов.
Паметна за манастира ще остане датата 27 юли 1882 г. Тогава църквата, чийто патрон е св. вмчк. Пантелеймон, е осветена от митрополит Климент (Васил Друмев). Поставено е началото на нов девически манастир във Великотърновско.
Иконостасът и камбаните са изработени в Букурещ. По-късно, през 1888 г. и 1900 г., са построени западното крило – камбанария и северното, които дават сегашния облик на светата обител.
След кончината на митрополит Панарет (1887 г.) анхимандрит Роман управлява българската църква в Букурещ до 1898 г., след което се завръща в Присовския манастир. Той предава Богу дух през 1925 г. След майката, схимонахиня Евфимия, последователно стават игуменки две от дъщерите й. От 1934 г., според Устава, се избира игуменка от монашеското сестринство.
В Присовската света обител са пренесени част от светите мощи на 26-те мъченици, изгорени през 1276 г. в Света гора.
