Преди 80 години кооперация “Братски труд” изнася млечни продукти в Египет и Гърция, а Крън е избрано за “птицевъдно село”
Автор: Диана Славчева slavcheva@desant.net
В околностите на Казанлък отколе е имало прекрасни условия не само за отглеждането на прочутата маслодайна роза дамасцена, но и за развитие на скотовъдството. Това пък от своя страна предполага и разгръщане на млеконадоя и млекопреработването в различни хранителни продукти.
Както отбелязва казан-лъшкият двуседмичник за културни и стопански въпроси „Искра“ в един от юлските си броеве от 1936 г.: „Нашата околия дава най-рано през зимата вкусно агнешко месо за Варна, Бургас, Пловдив и други градове... Добитото голямо количество мляко се преработва във вкусно балканско сирене и мазен балкански кашкавал, голяма част от които се изнасят за Гърция, Египет, Турция и други страни“.
Преди повече от 80 години овчари от Казанлък и близкото село Розово основават млекарска кооперация, която озаглавяват „Братски труд“. Целта на предприятието е да преработва добитото от стадата им мляко в млечни продукти, които после да продава.
През 30-те години на миналия век обаче икономиката ни е в криза, която се отразява и на пазара за млечни храни и кооперативът е принуден да ограничи дейността си. Много от казанлъшките кооператори се отчайват и напускат обединението. Но розовци се оказват по-упорити и остават в него.
И ето че през далечната 1936 г. пред тях се откриват нови хоризонти. Кооперацията започва да се старае да разнообрази произвеждания от нея асортимент с нови продукти, на които да търси пазар в западните държави. „Като изгубихме по-простия по изискванията си югоизточен пазар, ние трябва да пригодим стоките си към по-високите изисквания на западния“ – осъзнават някогашните овцевъди и млекопреработватели от Казанлъшко и запрятат ръкави.
През същата година „Братски труд“ сключва договор с майстор млекаря Тонис Унт. Той е естонец, родом от Талин. По принцип говори руски език, но от една година вече знае и български.
Естонецът е завършил средно техническо училище, а след това специализира в курсове по млекарство. Дълго време той работил в родината си, където преработвали млякото в продукти, които изнасяли за Англия, Германия, Франция и други развити западни страни. Но от една година се установява с братята си в България.
Предприемчивите естонци обзавеждат работилницата на „Братски труд“, разположена в бившата розоварница на покойния вече Маню Райнов в Куленска махала до Старата река, с най-различни уреди и приспособления за изследване гъстотата и маслеността на млякото, както и за приготвянето на разни видове млечни храни.
Освен работилницата, те устройват и лаборатория, изба – хладилник, склад и други производствени помещения. При тях работят няколко души майстори, всеки от които се занимава с отделен вид продукция. Сред тях е и един млад розовец, който една година живял и се учил в датски народен университет.
През 1936 г., когато е правен репортажът за в. „Искра“, Унт работи за своя сметка, като купува мляко от кооперацията и частни стопани и произвежда от него пълномаслено нашенско сирене, както и кашкавал, а също и добре пречистено краве и биволско масло, пакетирано на калъпчета от по 100 грама и по половин кило. Асортиментът на мандрата се допълва от прекрасен сладолед и разнообразни видове европейски сирена – рокфор, холандско и швейцарско сирене, които основно се произвеждат за износ на запад.
Готовата продукция се складира в хладилника на Старозагорските хали, а маслото се изпраща в София, Пловдив, Габрово и други български градове.
Тонис Унт не крие възхищението си от българското прясно мляко. Той го оценява като много хубаво и е категоричен, че произведените от него продукти са първокачествени.
Единственото слабо място в млекопреработвателната ни индустрия отпреди 80 години е това, че количествата от суровината постъпват в „дребен“ вид (в смисъл – на малки количества). Плюс това, изследването на млякото на всеки отделен доставчик струва доста скъпо. Но естонецът е убеден, че постепенно тези трудности ще се преодолеят.
Историята и старата регионална преса мълчат по въпроса дали това се е случило. Но и да е станало, след по-малко от десет години у нас ще настъпи национализацията и експроприацията на земи, добитък, кооперации и предприятия, така че даже въпросният чужд инвеститор да е постигнал някакъв успех, при всички случаи комунистическият следдеветосептемврийски режим е турил безславен край на „Братски труд“.
Но още по времето на разцвета на частната инициатива, през цитираната вече 1936 г. Министерството на земеделието и държавните имоти предприема мащабна работа и за подобряването на птицевъдството в страната. С тази цел то насочва усилията си към така наречените избрани птицевъдни села.
В тях ведомството усилено строи курници, заменя местните птици с расови породи, води борба с болестите по пернатите, подобрява развъждането, храненето и отглеждането им и организира продажбата на „птицевъдни произведения“.
Идеята е в близкото бъдеще тези населени места да бъдат превърнати в „образцови птицевъдни села“, които да служат като „пример за подражание на околното население“. Намерението на правителството е те да станат „големи расови развъдни гнезда, от които ще се черпи расовият материал – яйца за разплод, ярки и петли за постепенното заменяне на местните птици с расови и в съседните села“ – информира в. „Искра“ в своя брой 288 отпреди 80 лета.
От Казанлъшка околия честта да бъде „птицевъдно село“ се пада на Крън. То е въобще първото избрано птицевъдно населено място в цялата подбалканска долина и е едно от 30-те такива села, пръснати из цялата страна.
Министерството е щедро – макар по това време да няма европейски субсидии, земеделското ни ведомство оказва сериозна помощ на стопаните. Тези от тях, които си построят типови курници, получават в замяна безвъзмездно расови петли, с които подменят до един всички местни кукуригащи юнаци в селото. По същия начин се предоставят „расови яйца и расови ярки за разплод за създаване на расови развъдни гнезда“.
Правителството подпомага и изграждането на люпилни, провежда „демонстративно хранене на кокошките“ и отпуска без пари на пилчарите дезинфекционни средства и препарати за борба с болестите по стоката им.
В Крън работата по изпълнение на държавната програма започва с раздаването на 1000 яйца за разплод от породата „Лекхорн“.
Земеделското министерство отпуска и необходимия брой расови петлета от Държавното депо за добитък край Стара Загора. А на някои „избрани“ стопани биват предоставени общо 300 ярки „Лекхорн“ – пак за обновяване на „расовите развъдни гнезда“, каквото и да значи това.
Междувременно през лятото на 1936 г. Земеделското министерство командирова агрономи във Врачанско, Софийско, Старозагорско и Пловдивско, които да водят курсове за ръководители на консервните работилници.
И още едно парче от мозайката, представяща картинка с 80-годишна давност на родното животновъдство в Казанлъшкия край. След като видяхме примери за инициативността на частните инвеститори в млекопреработвателния сектор и дръзновението на държавата да постави птицевъдството на здрави основи, идва ред да видим какво предприемат пък общинските ръководства в това направление.
Пак от пожълтелите страници на старите вестници научаваме, че Казанлъшката община е решила да строи хладилник и скотобойна. С тази цел е изпратена комисия с представител на банка, градския инженер Генчо Иванов и градския ветеринарен лекар Руси Ханджиев, която да обиколи Ямбол, Хасково, Стара Загора и Ловеч, където на място да се запознае с тамошните скотобойни и хладилници, та да почерпи опит как за ги направят и в Казанлъшко.
