Твърдят го дизайнер на “Ролс-Ройс” от Манчестър и художничка от Харков, избрали страната ни за втора родина
Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът
Тя е украинка от Харков, а той е англичанин от Манчестър. Преди година и половина идват в лясковското село Драгижево от Шотландия, където са живели, за да се влеят в редиците на тукашната „английска колония”.
„Мъжът ми имаше едни причини да дойдем в България, аз - други, но сега сме тук и сме щастливи”, разказва Албина Нестерова. Буквално се влюбили в новия си дом – уникална с архитектурата си къща, която купили от англичани и така станали жители на Драгижево.
Албина по професия е график и театрален художник, работила е в операта в Харков, където е правила огромни декори за постановки на Верди.
“Всичко харесвам тук. Вече съм щастлив пенсионер и избрахме България за наш дом, защото е красиво, евтино, климатът е страхотен, четирите сезона са невероятни. В Шотландия няма лято. Обожаваме Родопите”, споделя Карл Баркер Смит. 10 години той е работил като вътрешен дизайнер за “Ролс-Ройс”.
Бил е част от екип инженери, занимавал се е с интериора и екстрите в купетата на автомобилите по поръчка за крале, принцове, олигарси, именити спортисти - колите, които може да си позволи само най-богатия процент от населението в света.
Албина и Карл са единодушни, че най-красивото място за тях в България е Велико Търново. “Ландшафтът, Старият град, атмосферата на Велико Търново - всичко ни пленява. Ние ценим историята, а Търново е историческата столица на България. Естествено, инфраструктурата е проблем, но това е обща болест за цялата страна”, обяснява Карл Баркер Смит.
Историята на „венецианската къща“
Домът им наистина е уникален. Всяка стая е неповторима и тематична. Художничката на театрални декори и дизайнерът на купета “Ролс-Ройс” имат една обща страст - Венеция. Неслучайно къщата им е известна в околностите като „венецианската”.
Един от салоните в дома им е посветен на романтичното кътче от Адриатическо море с много венециански маски, закачени по стените, а Албина често рисува сюжети и фрагменти от венецианските кралски балове с техниката на живописта, на която се е отдала сега. Салонът за гости е най-вдъхновяващото място.
Пред огромната камина в стаята в готически стил има дървена индийска маса на 700 години.
“Тази маса струва повече от къщата ни. Щом я видях, си казах - това ще е домът ни и с Карл започнахме постепенно да внасяме и създаваме нашата си атмосфера в къщата”, разказва Албина, подпирайки се на изящния плот над камината, върху който са подредени скулптури от Холандия.
В интернационалния дом има и български кътове с покривки, изплетени на една кука, а на стените - български пана и китеници.
Карл е по ремонтите, Албина е по градинарството. “Аз й направих басейн, тя оформи градината около него, като започна от нулата”, разказва Карл Баркер Смит. Той пък е запленен от хищните птици и освен да изследва живота и навиците на пернатите, обича и да ги рисува. В момента подготвя за изложба свои рисунки на редки видове птици.
Първото нещо, с което украинската художничка и английският дизайнер се заели, купувайки имота в Драгижево, било не да ремонтират новия си дом, а да изчистят улицата.
Общото е наше, а не ничие
“Беше бунище, хората не се интересуваха какво е пред домовете им. Аз обаче се заинатих и се захванах да облагородявам улицата. За мен общото е наше, а не ничие, както смятаха съседите ми. В началото те ме мислеха едва ли не за луда, но когато видяха, че се получава красиво и уютно, и те започнаха да носят цветя, и заедно да правим градинките пред домовете ни”, разказва украинката.
За месец и половина тя прави огромно пано от 48 квадратни метра, пресъздаващо съседното село Церова кория като красива стара снимка в нюансите на охрата.
“Правили сме театрални и оперни декори по 200-300 квадратни метра, а това пано ми е като някакво дихание, ей така за разнообразие”, споделя украинската художничка.
В центъра на паното е църквата “Св. Йоан Предтеча”, около нея са знакови къщи в Церова кория и училището. Тя показала ескиз на идеята си, а цялото село се включило в събирането на средствата за материалите за изработката на паното в младежкия център.
“Благодаря на всички хора, на бабите и дядовците, защото повече от 50 човека дариха пари. Селото е много будно, а и хората са прекрасни", споделя Албина, докато нанася последните щрихи по паното, което трябвало да е готово за песенния празник на Церова кория “Пъстро пиле Петровско”.
Украинката Албина е една от едва десетината чужденци, които играят български хора в танцов клуб “Радомира international” в Церова кория. На сложните, неравноделни тактове, пременени с български народни носии, се учат англичани, поляци, холандец и българската му съпруга.
Дори кметът на селото потропва заедно с чужденците на празници. Българската култура е дълбока и красива, казват те и добавят, че професионално вече са научили и изпълняват четири български хора.
Хищните птици и близостта до Украйна
Карл дошъл в България, за да се отдаде на основното си хоби - хищните птици. Албина го последвала, но за да е по-близо до Украйна, която се раздира от военни и политически конфликти.
“Имам си основателна причина да съм по-близо до родината ми. Синът ми и двегодишната ми внучка са там. Той не иска да напусне, защото там са приятелите му, там е неговият бизнес”, разказва Албина.
Тя с неохота говори за руско-украинския конфликт.
“Хора умират и това е най-тъжното. Имахме знаменит оперен певец в Парижката опера. Прибра се в Украйна, за да се включи във войната, и го убиха. Светът загуби голям талант. Това не трябваше да се случва. Моят роден град Харков е на 200 километра от реалната война, в която по 100-200 човека загиват всеки ден", вълнува се украинката и очите й се пълнят със сълзи.
Да има мир по целия свят - звучи банално, но е важно, заключава Албина.
